Recovery

Част 2

Трябваше да отворя иначе скоро нямаше да остнане и следа от кафявата боя по вратата . При рязкото ми изправяне главата ми се замай леко но бъзро се оправих и се запътих към входната врата.

-  Хората са измислили звънеца мамо . – изтрелях го отваряйки вратата.

- Здрасти и на теб мила ! – въпреки нестабилната си походка мама не се спираше на едно място , тя не позволи на болеста да я превърне в роб на собствената си къща.

-  Мамо къде са ти патериците ? – тя неможе по никакъв начин да пази равновесие и за това лекарите й бяха изписали патерици.

-  Тук !  Имам нужда да седна.– показвайки ги с ръка.

- Хвани се за мен . – доближавайки се до нея , за да може да се хване за мен и да я съпроводя до дивана който се намираше в хола. Отнеми доста време да й помогна да седне , след което прибрах патериците , заключвайки входната врата . Бях решила да взема нещо за пиене , затова се запътих към кухнята.

-  Мамо какво ще пиеш ? – провиквайки се поради простата причина ,че холът бе чак в другият край на апартамента.

- Чай със мляко . – след толкова години съжителстване с нея , все още бях отвратена от комбинацията й. Сложих вода в каната , след което я включих и сложих две пакетчета чай в чашите които изглеждаха толкова старинни. Вида на чашите  ми напомни за времето през което търпях убидите от типа : Ако паднеш ще предизвикаш заметресение  или това което  с времето ми  стана  любимо Размърдай си големия задник и ми дай домашните.  Колкото и да исках да продължа да си спомням прекрасните спомени от  училище , звукът на каната за вода ме прекъсна .  Поех  я в ръце и налях от топлата вода в чашите , след което сложих мялко в едната и по – малко захар. Бях доста бърза с разнасянето на чая до хола , виждайки как майка ми стоеше на дивана и разглеждаше албума  ми от детството ( защо подяволите албумите стояха в хола ) .

- Защо отново ги разглеждаш при положение , че ги знаеш на изуст. – хвърляйки й доста раздразнен поглед.

-  Исках да си спомня каква беше преди . – ух..това заболя .

-  Какво искаш да кажеш мамо ? – подадох й чая след което седнах на пода за да бъда срещу нея.

- За две години ти се промени коренно мила , не си предишното момиче което познавах . – защо на хората им пречеше промененият ми външен вид ?