Recovery

Част 5

- Защо не си ни казвал за нея ? - този път Луи проговори (започнах да им запомням имената , колко нетипично за мен).

- Защот..- реших да го прекъсна.

- Защото ние не се вписваме в нормалният му известен живот или греша Сам ? - за пред хората му виках винаги Сам , никога не смеех да му кажа тате или татко.

- Нямам причина да ти се обеснявам при положение , че с майка ти се разбрахме по този въпрос. - винаги се оправдаваше с това , никога не дойде до мен за да ми обесни как стоят нещата и никога нямаше да го направи.

- Предполагам , че сте се разбрали първо ти да ни оставиш , а след това майка мен и така да си прехвърлите топката един на друг ? - толкова предадена се чувствах , че тя ме остави тук с него. Щях да издържа всичко което ще последва от лечението , щях да й бъда опора , но тя реши просто с едно леко движение да ме разкара от пътя й.

- Нека сменим темата ! Момчета искам да представите новата си песен на концерта другата седмица. - толкова предсказуем беше , но последната дума винаги е моя.

- Знаеш ли какво , ще дойде време когато аз ще трябва да ви оставя , но напук на всичко няма да го направя . Защото искам да видя изрежението ви , искам да видя колко разочаровани ще бъдете от себе си и от държанието си. - станах от мястото си и бях решена , че вечерята за мен беше приключила .

- Винаги ли говориш така с хората , все едно си някоя уличница ? - колко изтъркано от страна на баща ми.

- С нормалните хора говоря както трябва , а за боклуци като теб за съжаление се принуждавам да сваля гарда. - защо ми трябваше да обърна погледа си към къдрокосият , който бе затегнал целюста си ? Нямах смелост да погледа отново към баща си осъзнавайки какво му бях казала , току що. Не съжалявах , даже се гордеех със себе си и с това , че най - накрая му казах това което заслужаваше колкото и болезнено да е. Ядът който бях насъбрала ми идваше в повече забелязвайки , че стоях в стаят си трепереща и на прага на нервна криза. Нямах сладко до себи си което да ме успокой , но все пак ме чакаха куфари за разопаковане. Поех по - големият и го затътрих към гардеробът който бе в черно и бяло , тази комбинация никога не ми е харесвала , а за мое огромно съжаление стаята беше цялата точно в тези цветове , за разлика поне от банята която бе с морски мотиви. Издърпах ципа на куфара , след което повдигнах капака му забелязвайки под него рамка с голяма снимка в която бяха прилежно наредени по - малки снимки на всички хора с който се движех в Берлин. Лека усмивка се появи на лицето ми забелязвайки тази малка изненада , която върна в умът ми толкова много хубави спомени . Но бързо се взех в ръце , след което поставих рамката на нощното шкафче до леглото ми и започнах да подреждам дрехите си не толкова прилежно , колкото куфарите да не заема място в стаята ми.