Recovery

Част 7

- Тогава ще трябва да се свържа с баща ви ! - дано след като го повика директора вдигне ръце от мен и ме остави да си живея както съм си свикнала. Нямах какво друго да кажа , просто присвих рамене и оставих директора да набере номерът на баща ми. Той вдигна на третото позвъняване от страна на вече изнервеният директор.

- Здравейте господин Коуел!...Да знам колко сте зает , ноо..- директорът беше тотално прекъснат от лекцията на баща ми , която се чуваше от части до мен.

- Добре , но не се обаждам за да финансирате училището.... - изражението на директора беше толкова сериозно и раздразнено , че неможе да довърши поне едно изречение.

- Искам да дойдете тук , защото дъщеря ви удари едно момче.. Да тя удари момче..Добре ..Довиждане..- затваряйки телефона , една огромна и продължителна въздишка излезе от устата му.

- Незнам как се разбираш с баща си ! - прекарвайки нервно пръсти по косата , която всъщност нямаше.

- Повярвайте ми това не е нищо и трябва да съжалявате него а не мен. - облегнах целюста на ръката си , поради времето което трябваше да прекарам върху неудобният стол. Бях подготвена психически да прекарам следващите няколко часа престой в директорският кабинет , но отварянето на вратата на кабинета ме разсее.

- Момчето добре ли е ?- баща ми влетя вътре като хала , карайки ме да се засмея .

- Серизоно това ли те интересува ? - опитах да си придам сериозен вид , но не се получи.

- Да момчето е добре господин Коуел ! - сериозният тон на плешивият ми директор , накара смехът ми да секне.

- Тогава защо ме повикахте ? - директорът посочи на баща ми столът до мен който беше празен.

- Искам да поговоря с вас за държанието на дъщеря ви . - и след това изказване си навлякох ядосаният поглед на Сам.

- Какво съм направила , като изключим удара върху Чарли ? - трябва да спра да се защитавам , ако искам да се изнеса от къщата.

- Учителката й по Английски език дойде да поговори с мен върху държанието й , както и госпожица Рейн която ме усведоми , че е закъсняла за часът й по Биология. А на това което по - рано станах свидетел бе чершката на сладоледа. - след това директорът се засмя на убийствената си шега , буквално убийствена от скука. А колкото до госпожица Рейн ,нека продължава да си мисли , че ми е фаворит след учителите.