Recovery

Част 34

Гърбът ми бе долепен до стената , а коленете ми докосваха гръдния кош. Погледа ми бе забит върху лицето на Стайлс , опитвайки се да разгадая изражението му. Исках да се изправя , но тялото ми не помръдваше. Нито един мускул не трепна при опита ми да си размърдам краката. Бях изгубила контрола над тялото си . Единствено зрението и слуха ми продължаваха да функционират нормално.

- Бела, стани ! - гласът на Стайлс продължаваше да излъчва ярост. Колкото и да ми се искаше да се изправя и да му сритам задника , НЕ МОЖЕХ. Тялото ми блокира от изблика му на ярост. Ако аз започна да си избивам комплексите , после никой няма да иска да ме види.

- Моля те ! Стани ! - не последва никакво действие от моя страна , а това го накара да клекне пред мен ,така че очите ни да се засекат. Не си мислете , че изблика му на гняв може да ме накара да се разплача.

- Бела ! - гласът му бе толкова тих , че дори можеше да се оприличи на шепот. Постави двете си длани върху лицето ми , разтривайки с палците си долната ми челюст. Очите му бяха възвърнали предишният си успокояващо зелен цвят.

- Извинявай , че си изпуснах нервите пред теб. Моля те , кажи нещо ! - той продължи да масажира челюстта ми , опитвайки се ...дори и аз не знам какво се опитва да направи с това свое действие.

- Любов , моля те ! - до преди малко ми крещеше , а сега ми се молиш. Дори бременните жени , не си сменят настроенията толкова бързо. По дяволите!

- Повикай Мелхиор ! - от всичко което исках да му кажа , само това излезе от устата ми .Той бе единственият човек , който можеше да ме изкара от това състояние.

- Стой тук ! - това бе последното нещо , което каза преди да слезе долу при другите. Колко разсеян трябва да е , за да ми каже да не мърдам. Благодарна съм , че този път устата ми не бе изтръпнала. След няколко минути към мен се присъединиха Луи , Стайлс и Мелхиор.

- От днес на татък ти забранявам да пиеш кафе. - завъртях очи от коментара му. Мелхиор се доближи до мен , клекна и с един доста силен натиск върху слепоочията ми ме от блокира.

- Така вече е по - добре ! - моментално се изправих .

- Защо има дупка на стената ? - гласът на Луи бе сериозен. Защо по дяволите го е довел изобщо ?

- Защо се парализира ? - за първи път се радвах от факта , че Стайлс задава въпроси. Знам полудях !