Recovery

Част 25

- Какво се опитваш да правиш ? – гласа на Том бе пропит с раздразнение.

- Нищо ! Просто казвам , че тя има среща с мен в петък. – Сю наблегна на последната дума и изгледа Том кръвнишки , а това негово действие ме накара да се замисля върху варианта , че има нещо гнило. Отново !

- Защо аз не си спомням , че имам среща с теб ? – дрезгавият ми и слаб глас едва се разнесе из купето на колата.

- Ти ще спреш ли да се бъркаш където не ти е работата ! – Сю отново бе благоволил да ми се развика.

- Не й говори така ! – обстановката в колата се нажежаваше с всяка изминала секунда.

- Не му обръщай внимание Том ! – положих ръката си на коляното му , а това мое действие накара Сю да излезе моментално от колата.

- Ако сам не беше се махнал от колата , аз щях да го изкарам от тук с ритници. – докато Том бе зает да ми обяснява как щял да изгони Сю , аз насочих вниманието си към отдалечаващата му се фигура . Докато се усетя , колата вече бе потеглила към къщата на Сам.

....................................

Щом се сбогувах с Том се насочих към масивната врата на къщата. Преминах през вратата и се насочих към стълбището за втория етаж , когато чух това :

- Стайлс каза ли й за баса който сключихте с Том ? – гласа на Найл стигна до ушите ми , карайки ме да осмисля новината която току – що разбрах без да искам . Гневът се разля из цялото ми тяло ,карайки ме да се насоча към хола.

- Ще повториш ли ? – в този момент мислено се проклинах за тъпата случка с гласа ми , въпреки че не го бях загубила напълно.

- Помислих те за Стайлс ! – той наведе виновно глава.

- Като ме гледаш така , да ти приличам на травестит с дълга къдрава коса! – след щателното ми изказване се чу шум от затваряне на входната врата. Двамата с Найл се обърнахме в посоката от която дойде шума. Стройната фигура на Сю се появи на показ и сега бе момента да му се "развикам".

- Ти копеле такова ! Не се спря да се подиграваш с мен. – казах го с всичка сила , но като се има в предвид , че най – силния ми тон прозвуча като бръмчене на муха. Идваше ми да му ударя шамар , но бе прекалено далеч от мен. Единственото нещо което ръката ми щеше да му направи на лицето му , бе лек вятър .