Recovery

Част 26

Събудих се в доста добро настроение , а тялото ми бе изпълнено с енергия . Още преди алармата ми да позвъни , вече бях готова и дори пиех сутрешното си мляко с Nesquik. Все пак имам нужда да порасна още ....поне един - два сантиметра. Отплеснах се от темата. Продължавам си по същество. Приех дори Найл да ме закара до училище. Щом той спря колата си пред злокобната сграда , бързо се сбогувах с него и слязох от колата. Стъпвайки на студената земя , куп неприятни тръпки се разнесоха из цялото ми тяло. Явно съдбата ми праща знак , че доброто ми настроение е до тук. Насочих се към шкафчето си , но още щом се доближих , забелязах как една бяла гъста слуз се стичаше от него. Доближих се още малко , но точно в този момент вратата се отвори и всичко което беше вътре се настани върху кецовете ми. Из целият коридор се разнесе истеричният смях на стадото овце в него , но щом се обърнах към всички , те мигновено спряха да се смеят и малко по малко се прибраха по стайте си. Нагласих раницата на гърба си и се насочих към дамската тоалетна колкото се може по - бързо преди тази гадост да се е втвърдила върху мен.

......................................................................

За мое щастие по - голямата част от кецовете ми придобиха предишният си вид и вече можех да се насоча към кабинета по физика. Още с отварянето на вратата , всички погледи се забиха в мен.

- По - добре да не бяхте влиза ли госпожице Томпсън. Има двадесет минути до края на часа , така че по - добре останете на дъската. - тъпата мазна физиономия на старият леприкон ме ядоса още повече.Това дребно и вредно същество , ще направи всичко възможно за да ми пише двойка. Но не е познал!

- Но , господине тя е без глас. - някой от присъстващите бе благоволил да се застъпи за мен , но единственото което щеше да постигне е да си навлече неприятности.

- Това мен не ме засяга . Тя е в час и аз съм преценил , че ще я изпитам . - старият леприкон се обърна към мен , а аз просто стоях и го наблюдавах докато не ми хрумна една идея. Взех най - близкият маркер и написах най - любимото си изречение. Все пак няма да съм аз ако не ядосам някой.

- Майната Ви! - всички ахнаха от действията ми , а лицето на учителя ми по физика придоби ален цвят.

- При директора веднага ! - завъртях се на пръсти и се насочих към изхода на стаята , но преди да изляза от нея вдигнах ръцете си във въздуха , показвайки му среден пръст. Отново всички ахнаха от действието ми. Абе , на тези хора не им ли омръзва да издават един и същ звук постоянно. Прекалено много се филмират.