Recovery

Част 36

-Какво има Бела ? – по дяволите Бела , това наистина е шибаният глас на Луи.

-Защо ти вдигаш телефона на Сю ? – дано измисли свястно оправдание.

-Ам...Това всъщност не е неговият телефон , а моят. – случайност !? НЕ МИСЛЯ !

-Какво пак сте намислили ? – бях на косъм да му се развикам , не че не му виках , просто се опитвах да се държа цивилизовано.

-Нищо ! Защо не дойдеш да си поговорим и да изгладим недоразуменията ? – НЕДОРАЗУМЕНИЯ !? Ако на това да ти се обадят от друг номер му се вика НЕДОРАЗУМЕНИЕ... Окей! Ще отида ли !? ОПРЕДЕЛЕНО ...ДА!

-Къде си ? – бях готова да обиколя целият Лондон надлъж и на шир , само за да разбера какво става или по – точно какво са намислили.

-Ела в компанията . – не очаквах разговора ни да се проведе на територията на компанията.

-Добре , но на кой етаж ?- не мислех , че точно компанията на Сам ще работи на 26 – ти декември. Бела ти мислиш ? Понякога ми се искаше да мога да убия вътрешното си аз.

-Чакам те в кабинета на Сам. – какво по дяволите прави в кабинета на Сам !? Тук определено става нещо.

-Добре ! – след изказването си моментално му затворих и се огледах за такси. Щом очите ми съзряха първата черна малка колата , побързах да се настаня вътре преди да ми се наложи да се бия с някоя старица. Настаних се на кожената седалка и казах адреса на крайната си дестинация. След като поставих раницата до себе си на седалката , усетих вибрацията на телефона си. Взех го в ръце и щом прочетох името на Мелхиор , моментално му вдигнах.

-Бела ! Как си ? – понякога веселото му настроение ми идва в повече.

-Как може да съм ? Какво си направил пак ? – случаите в който той ми се обаждаше преди дванадесет на обяд , бяха рядкост.

-Бясна ли си ми ? – мразех рязката промяна в гласът му.

-На теб , не ! – насочих погледа си към огледалото за задно виждане .Това което констатирах не ми се хареса. Таксиметровият шофьор ме запаше , най – спокойно.

-Какво пак е направил Стайлс ? - как позна ?

-Рови се в неща , който не са негова работа. Нямам нужда от детегледачка. – Мелхиор буквално ми се изсмя.

-Та той те харесва Бела . Не го ли осъзнаваш ? – завъртях очи от тъпото му изказване. Защо трябва да се замислям върху неща , който са само плод на въображението на някой хора.