Два дни по – късно:
Прекарах целият уикенд в стаята си , без да излизам от нея. Нямах желанието да ям и да пия ,та камоли да се занимавам със „суперзведите „ в къщата. Въпреки , че бе понеделник , аз не бях в състояние да се поевя в гимназията. Продължавах да си лежа спокойно в топлото и меко легло , забила поглед в тавана. Имах намерението да спечеля баса и да подчиня поне за една седмица Сю. Една седмица спокойствие , една седмица изпълнена с тормоз от моя страна. Лека усмивка се появи на лицето ми , при мисълта как Хари ще ми слугува , облечен в розова пачка. Премахнах топлата завивка от тялото си , след което се отделих от леглото и се запътих към кухнята. Нека ви спестя " бързите " ми действия и премина към съществената част.
Щом наближих кухнята , слуховите ми рецептори до уловиха и разпознаха гласовете.Продължавах с бавните си движения , но въпреки това , бързо тялото ми си навлече погледите на двете същества в кухнята.
- Добро утро ! – за жалост едната фигура принадлежеше на „приятелката" ми Сю.
- Добро утро и на теб ! – е Бела играта отдавна започна. Лепнах си една средна по размер фалшива усмивка и се насочих колкото се може по далеч от Сю.
- Да не се опитваш да страниш от мен ?
- Не !
- Как си ? – Хари се опитваше да разговаря с мен , докато Найл просто наблюдаваше отстрани случващото се.
- Добре , а ти ? – опитах се да звуча мило , но по дяволите ......кой нормален човек се държи толкова изкуствено ? Дори и непознат човек би се усъмнил в държанието ни.
- Бива! - тъпата му усмивка ме изнервяше още повече. Как искам да му я избия от лицето. Настъпи кратка и неловка тишина , докато тъпата ми кашлица не я развали.
- Кашляш като разпран търбух ! – да не би той току – що да се заяде с мен ?
- Опитваш се да се заядеш с мен ли ? – гласът ми бе спокоен и не излъчваше кой знае какви емоции. Погледнах към него , а щом очите ни се засякоха той мигновено завъртя глава в противоположната посока.
- Отивам да се преоблека ! – щом смени темата , той се изнесе бързо от кухнята. Ако продължава да ми говори така , ще спечеля баса много по – бързо отколкото предполагах. Прекалено е лесно Бела, не мислиш ли !?
- Хвана ли сте се на бас ? – гласът на Найл ме изкара от мислите ми.
- Да !? – по тонът на гласа му усещах , че има нещо гнило в това.
YOU ARE READING
Recovery
FanfictionНе вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от...