Recovery

Част 33

Аз бях доминиращата страна , докато Стайлс не се осъзна. Той забърза темпото , което малко ме изненада. Розовите му устни бяха толкова гладки и меки , а езикът му се допълваше перфектно с моя. Харесваше ми начина , по които Хари се целува , все едно това е нещо много повече от обикновена целувка. Той рязко ни завъртя и притисна тялото ми към стената. Отделихме се за глътка въздух и щом това стана факт , устните ни отново се докоснаха. Захапах долната му устна , при което той изстена. Стайлс ме притисна максимално към стената , така че тялото ми да усети подутината , което се бе за формила в панталоните му. Не очаквах от него , да се възбуди толкова лесно. Той отлепи устните си от моите , за да засмуче меката част зад ухото ми. Хари захапа мястото , а това негово действие ме накара да изтръпна . Дано да не посинее. Стайлс забави темпото , поставайки малки влажни целувки върху пулсиращото място , но звукът от телефона му го накара да се отдели от мен. Той взе телефона си в ръце и прехвърли цялото си внимание върху него. Бела дано утре не си спомниш за тази твоя тъпа постъпка. Предпочете телефона си пред теб !!! Действията му ме ядосаха , затова просто реших да се върна в претъпкания клуб. Когато ръката ми хвана дръжката на вратата се чу едно безсмислено изречение.

-Остани при мен ! - въпреки , че гласът му звучеше отчаян , му показах среден пръст и бързо преминах през вратата. Ароматът на алкохол , примесен с цигарен дим и пот моментално заля ноздрите ми. Единственото лекарство , което можеше да ме накара да забравя случилото се бе алкохолът. С бързи крачки се насочих към бара.

Гледната точка на Хари:

-Знам , че искаш само да я изчукаш ! - обърнах се в посока от която идваше гласа. Съзнанието ми моментално разпозна фигурата на това копеле.

-И какво , ако е така ? - първоначалното ми намерение бе да я вкарам в леглото , но сега това не бе на преден план. Това момиче ме подлудяваше със самото си присъствие , а да не говорим ако бе станало нещо повече .

-Виж какво разлигавено изпълнителче ! Не я докосвай повече! - той рязко се доближи до мен , хващайки ме за яката на ризата ми. Ако си мисли , че може да ми казва какво да правя...е просто е сгрешил човека.

-Виж какво Бляк ! Такива като теб не могат да ми заповядват. - избутах го настрани , осигурявайки си по - голям достъп.

-Казвам се Блейк.

-Все ми е тая ! Просто ми се махни от главата. - след изказването си го подминах , насочвайки се към входната врата на клуба.