Recovery

Част 44

-Ще може ли да повториш ? – гласът му бе тих и спокоен , нещо  което до сега не бях чувала.
-Не ! – защо трябва да повтарям нещо , което дори не мисля !? Мисля ли го !? Май , ДА! МИСЛЯ ГО.
-Защо ? – не усетих кога ръцете му бяха обвили челюстта ми.
-Защото се шегувам !? – прозвуча повече като въпрос , а не като отговор.
-Мисля , че не е просто шега. – по дяволите дори и аз не знам какво е . Какво ми става ?
-И двамата знаем , че мисленето не ти се отдава .  – и пак започнах с обидите .
-Защо се държиш студено с мен ? – дълбока въздишка излезе от устата на Хари.
-Не знам ! – повдигнах рамене и насочих погледа си надолу.
- Знаеш ли. Има нещо в теб . Нещо интересно в теб. Нещо , което ме подлудява и успокоява едновременно. – гласът му ме успокояваше . Думите му пробудиха любопитството ми. Нуждаех се да науча какво е това нещо.
-И какво е то ?- не исках да погледна Стайлс в очите , защото много добре знаех , че отново ще ме хипнотизира. Мразех зелените му очи , които можеха да ме разпънат на кръст в един момент , но и същевременно да ме издигнат на седмото небе.
-Не знам , но искам да разбера . – топлата му длан повдигна брадичката ми нагоре. Останах без думи , когато очите ни се засякаха. Устните му докоснаха моите , а при този наш допир през цялото ми тяло премина ток. За жалост този момент на близост не продължи дълго и Хари отново се върна към предишното си занимание. Мамка му ! Искам да го усещам по - близо до мен.
Наблюдавах всяко малко негово движение , от това как реже до това как краищата на ризата му леко се поклащаха при всяка негова стъпка. Сълзите които се оформяха в очите му , привлякоха вниманието ми. И тогава се сетих , за последния път в който някога съм плакала истински . Не можех да разбера как един обикновен лук , може да се го просълзи.
-Често ли ти се случва  да плачеш ? – мислено си ударих кроше , заради тъпия въпрос.
-Не знам ! Нали знаеш , че е от лука ? А ми ти мис Безчувствена? – не откъсна очи от дъската , върху която продължаваше да реже лук.
-Не ! – отговорът ми бе кратък , точен и ясен. Наистина ли съм безчувствена !?
-Кога за последно си плакала истински ?- Хари спря да кълца лука и насочи погледа си към мен.
-Може би когато бях на 9 . – меланхолична усмивка се появи на лицето ми , щом си спомних за детството си. 
-Коуел ми бе подарил морско свинче. То беше толкова невинно , сладко и пухкаво , но един ден когато с Декстър се прибрахме от училище заварихме отворената врата на апартамента . Двамата автоматично изтичахме до стаята ми и видяхме котката на мистър Джаксън да излиза от клетката на Лили. Бях толкова бясна , че се доближих до тъпата котка , взех я в ръце и започнах да я натискам по корема , за да изплюе Лили , но планът ми не проработи. Пуснах тъпото животно на пода , настаних се върху леглото си и се разплаках. Плаках цяла вечер , а на сутринта когато се събуди си обещах , че никога повече няма да се привързвам към никого , без значение дали е животно или човек.  Не исках да се чувствам слаба , защото обичта ни към нещо или някого ни прави слаби и беззащитни.  – не се усетих кога бях се увлякла толкова в спомени , но  усетих  как Хари притисна тялото си към моето.
-Какво правиш ? – бях изненадана от внезапния му изблик  на емоции.
-Нищо ! Просто ми липсваше. – засмях се на думите му . Поставих ръцете си около врата му , пръстите ми веднага се заиграха с кичурите които , неволно се спускаха върху раменете му.
-Наистина ли мислиш , че съм безчувствена ? – облегнах се на свивката на врата му и вдишах аромата му. Аромат който може да те побърка.
-Не ! Просто си трудна за разбиране. – с това съм съгласна.
-Това ме устройва . – поставих лека целувка върху кожата му и се отделих от него.
-Какво ще кажеш да се преоблечеш , докато аз разчиствам тук ?- енергичното му ръкомахане ме развесели.
-Какво ми има на облеклото ? Отказа се да готвиш нали ? Знаех си , че няма да издържиш . – широка усмивка се бе изписала на лицето ми , когато видях как Хари нервно прекара пръсти през косата си.
-Хрумна ми една идея , но нищо не ми пречи да сготвя .
-Нямам нищо против да изляза с теб навън , но нали знаеш , че варианта някой да ни снима заедно е по – голям и от този да спечелиш от лотарията. – бях ли  готова психически да издържа да се видя на първа страница на някой таблоид отново. Не , не бях. Особено сега , когато нещата няма да бъдат измислени.
-Кой е казал , че ще излизаме навън ? – аз ли не мога да го разбера или той не чу какво каза.
-Никой , но защо ме караш да се преоблека ? - Хари се отдръпна от мен , осигурявайки ми по - голяма свобода.
-Това с което си облечена , не ми изглежда много удобно. - тялото ми се напрегна от погледа на Стайлс , които шареше из тялото ми.
-Каза го човекът , който е облечен в нечовешко тесни джинси.
-Може да са нечовешко тесни , но поне  краката и задника ми изглеждат добре. – двамата избухнахме в смях .
-Какво ще кажеш да хапнем пица и да  поговорим .  Искам да прекарам колкото се може повече време с теб , преди да замина. Ще ми липсваш . - гласът се пречупи в края на изречението , но той побърза да ми се усмихне.
-Ще ти липсвам , защото няма да има кои да ти лази по нервите. - опитах се да се усмихна , но мисълта , че няма да мога да виждам Стайлс всеки ден ме побърква.
-Не . Няма да мога да видя как очите ти блестят когато ме видиш .  - виждах как сълзите се заформяха в очите му , но този  път той не се опита да се усмихне.
-Само да ти кажа , че не ме бива в сбогуванията . – не исках да се сбогувам с Хари. Не бях готова за това.
-Знам , че звучи така , но все пак ще говорим и ще се виждаме . Е , да няма да е същото , защо няма да мога да те докосвам , но все пак ще чувам гласа ти. - гласът му се пречупи в края на изречението , което накара сърцето ми да забърза пулса си. Не знаех какво да кажа. Можех само да се надявам той да не се разплаче , защото тогава наистина щях да загубя контрол над тялото и душата си.
- Облечи си нещо по – удобно , аз ще почистя и ще поръчам пица . - Хари повтори думите си , но този път бе по - спокоен .
- Не искаш ли да  ти помогна ? - знаех , че няма да приеме предложението ми , но все пак опитах.
- Спокойно. Мога и сам да се оправя.  – не исках да споря с него , затова просто го оставих сам в кухнята.
........................................
Бях с гръб към вратата докато внимателно разглеждах стената върху която преди  закачах отличията си. Понечих да докосна една от грамотите си , когато ръцете на Стайлс се обвиха около талията ми. Той внимателно положи главата си върху свивката на врата ми.
-Не знаех , че имаш толкова много отличия .- въздуха които излизаше от устата му , се блъскаше в кожата ми , карайки тялото ми да потрепва.
-Много неща не знаеш за мен . – гласът ми се пречупи в края на изречението .  Усещах как се усмихва срещу кожата ми , когато затегна хватката си около талията ми. Въпреки присъствието му , успях да събера сили и да се съпротивя на действието му.
-Но , има нещо с което се гордея много повече от тези листове върху стената. – размърдах се леко , при което хватката му се разхлаби.
-А то е . – устните му леко докоснаха изтръпналата  кожа на врата ми.
-Ако  ме пуснеш , ще ти покажа. –  той ме пусна. Бързите му действия ме шокираха. Насочих се към завесите , придърпвайки ги , така че да спря светлината на уличната лампа да осветява стаята ми.
-Погледни нагоре . – трябваха му само няколко секунди за да забележи как се преобрази тавана на стаята ми.
-Ти  ли го направи ? – той се доближи до мен , но благодарение на оскъдното количество светлина не виждаш лицето му.
-Да ! - почувствах се горда със себе си , заради нещо което не е  нищо особено.
-Май ще вечеряме тук . – той плесна с ръце и изчезна някъде. Насочих се към нощното си шкафче и включих малката лампа поставена върху него.  Настаних се на леглото си и се замислих върху ситуацията в която се намирах .   Да доведа Стайлс в собствената си стая , бе някак нереалистично , а пък при други обстоятелства дори не бих си го помислила. Всичко което се случваше с мен и Хари , бе някак странно , хубаво ... дори и аз сама не можех да опиша какво е . Знам само , че ще ми липсва ужасно и знам , че може би в момента прекарвам последните си часове заедно с него. Тази мисъл ме натъжаваше... Усещах как той ме променяше със самото си съществуване. По дяволите Бела , това не си ти! Отново се превръщаш в онова твое аз , което винаги ще страда , щом позволи на някого да се доближи толкова близо до душата ти. Отварянето на вратата ме отдели от мислите ми , така че спокойно можех да насоча вниманието си към Хари.
........................................................
Месец и половина по - късно:

- Здравейте !Току що спечелихте екскурзия за трима до екзотична дестинация . - веселият глас на Мелхиор се разнесе от слушалката на телефона ми.
- Мелхиор в момента не ми е до екскурзии. - последния път в който той ми направи този номер ме завлече на почивка във Финландия със семейството си.
-По дяволите Бела , от както къдравата Сю е на турне , ти си тъжна. - тъпа усмивка се залепи върху лицето когато той спомена къдравата Сю.
-Настроението ми няма нищо общо с него. - започвам да осъзнавам , че изобщо не ме бива да го лъжа. Прекалено е умен .
-Може да се залъгваш , но аз не ти вярвам. Защо не отидеш при него. ? - де да беше толкова лесно , колкото той си мисли.
-Не възможно е. Няма как да се поевя от нищото при него , особено сега точно когато Зейн напусна групата. - От както този факт стана публично достояние , момчета се напрегнаха още повече.
-Спри да си намираш причини . Просто отиди.  - на него му е лесно , нали той няма да слуша коментарите на баща ми.
-От къде си сигурен , че ще се радва да ме види. - точно това ме притесняваше най - много.
-По дяволите Бела , та той говори с теб постоянно , стига да не записва с момчетата и да не е на участие . - той си позволи да повиши тон , но в края на изказването тонът му се смекчи.
-Остави ме намира. – затворих телефона  и се метнах върху леглото .  Няма как да се дотътря до Дубай , без Сам да ме забележи . А и минаха само седем дни от както Зейн напусна , за да бъде „ нормален 21 годишен младеж " ЗАДНИК.

Извинявам се изключително много за това , че ви накарах да чакате толкова дълго. Дано да ви е харесала новата част ... а също и песента по горе.  Надявам се да прочета мнението ви. Така че коментирайте на воля...
P.s....хареса ли ви картинката към частта..!?