Част 20

3.2K 199 13
                                    

И се насочи към мен, но на няколко сантиметра от мен той промени траекторията си. Завъртя се на пръсти, вървейки към разпилените дрехи на леглото му. Небрежно ги грабна, насочвайки се право към банята. Беше ми неловко да стоя срещу вратата на банята, затова отново си направих труда да проверя дали Луй бе решил да отключи. Но уви, надеждата ми бе напразна. Отдалечих се от врата, насочвайки се към вътрешността на стаята. Тя бе видимо по - голяма от моята, а терасата като допълнение ме водеше до мисълта, че Сам предпочита тях вместо мен. Стрелнах поглед отново към леглото, изучавайки всеки малък детайл. Леглото бе покрито със тъмносини сатенени чаршафи, а върху тях неволно бяха разпръснати листове, някой от който брутално смачкани. Отделих вниманието си от леглото насочвайки се към единственото празно пространство между две еднометрови шкафчета. Внимателно се настаних на пода и облегнах гърба си на стената , след което сгънах краката си и взех телефона в ръце. Вниманието ми бе приковано от единствената игра която харесвах , но звука от затваряне на врата изостри слуха ми. С периферното си зрение забелязах позната висока фигура , която спокойно се настани на леглото срещу мен. Усещах погледа му , но така и не вдигнах главата си към него , а просто продължих да играя. Щом Хари се досети , че няма да му обърна внимание се върна на предишното си занимание. Не ми беше нужно да вдигна главата си , за да мога да наблюдавам , как челюстта му бе леко затегната , която перфектно завършваше сериозното изражение което се бе настанило на лицето му. Очите му от време на време проблясваха , докато енергично драскаше на поредният лист попаднал в ръцете му.
- Защо стоиш там ? – дрезгавият му глас се разнесе във въздуха без да повдига поглед. Нямах желание да разговарям с него , особено след всичко което ми каза , затова просто събрах разпилените си мисли и се съсредоточих върху тъпата игра. Но не се получаваше самото му присъствие ме дразнеше...!? Или по – точно ме разсейваше ..!? Докъде стигнах , че дори да не знам в какво прецакано състояние съм. Доста силна вибрация ме откъсна от поредния мислен спор който водих със себе си.
- Мамка му ! – простенах на глас , поглеждайки към вече изключение си телефон. И ето го най – големия недостатък на смартфоните МАЛКАТА БАТЕРИЯ.
- Искаш ли зарядно ? – Сю не се ли усети , че няма да ти отговоря.
- Защо не ми отговаряш ? – можех да усетя лекото раздразнение в гласът му , но това ме интересува. След точно две секунди , той енергично стана от мястото си и се насочи в посоката в която моя милост спокойно си стоеше. Не идвай към мен .....не идвай към мен...не идвай към мен..... По дяволите защо просто не си остана на тъпото легло. И та..да... не след дълго Хари се настани срещу мен , а това негово действие ме накара да го погледна...Каква голяма грешка от моя страна.
- Защо не ми говориш ? – ама защо ли не ти говоря ? Не е защото ми се развика или пък не е защото искаше да ме удариш. Просто не мога да разбера , не се ли усеща , че не искам да говоря с него. Колкото й да ми харесваше настъпилата гробна тишина , нещо ме караше да мисля , че това е просто затишие преди буря и то доста силна буря. Станах от мястото си и се насочих към терасата , когато нечия студена длан докосна ръката ми. Обърнах се назад , поглеждайки право в изумрудено зелените му очи...Ехо земята вика Бела ...какви са тези думи от теб , момиче съвземи се.
- Пусни ме ! – само това ли можах да му кажа.
- Само това ли , ще ми кажеш ? – лека усмивка се появи на лицето му , което доста ме озадачи.
- А ти какво очакваш да ти се нахвърля ? – това не го очаквах от себе си.
- Може би!  – върху лицето му се появи похотлива усмивка.
- Вземи и се гръмни. – измъкнах ръката си от хватката му и се насочих към терасата.
- Какво се опитваш да правиш в момента ? – казано честно дори и аз не знаех какво правя... Всъщност знам,  опитвам се да намеря начин  да се махна от стаята.
- Ъм....опитвам се да намеря д...- точно преди да довърша изречението две ръце грубо се затегнаха на талията ми.
- Пусни ме!  - въпреки бурните ми тръшкания,  той ме пренесе в стаята и щом се подсигури,  че съм далече от терасата ме пусна.
- Ти полудя ли? Какво си мислиш,  че правиш?  - ядосано изстреля всичко на веднъж,  а тази негова реакция не ми се понрави особено.
- Какво ти пука! А и едно допълнение. Трябва ли да се подготвям психически за нов опит да ме удариш?  - след изказването ми,  очите на Хари се разшириха,  а устата му бе леко отворена. Очите му излъчваха съжаление,  което ме караше да се чувствам слаба и уязвима.
- Защо млъкна?  Нали до сега ми викаше? - продължих да се заяждам с него,  но до някъде ми бе гузно.
- Какво очакваш да ти кажа? Ти си го заслужи. - кръвта ми кипна при това негово изказване.
- Теб трябва да те вкарат в лудницата .- не се замислих въобще какво говоря. Яростта ми говореше,  вместо разумът ми.
- Кой го казва?  Аз ли заплашвам постоянно хората, че ще ги оставя без наследници.  - това няма никаква логика Сю.
- Тогава спри да се опитваш да ме сваляш. - той започна да се приближава към мен с бавни крачки,  все едно съм някое подплашено животно.
- Не го правя. - въпреки изказването си той продължи бавните си действия.
- За твоя информация все още нямам проблеми с очите.
- Добре,  спирам!  - вдигна ръцете си във въздуха,  но това не ме успокой.
- Окей! - настъпи лека неловка тишана....Чакай малко защо за мен да е неловка?  Бела побъркваш се тотално,  този престой не ти се отразява  особено добре.
- Ъм.. извинявай. - добре ли чух! ?
-  Ти да не би да ми се извини току що?  - бях длъжна да го попитам.
- Да,  защо?  Не може ли?  - спри да се заяждаш Сю,  по-добре е за теб.
- Може!
- Ще ми отговориш ли защо си в стаята ми? - да си дойдем на темата Сю.
- Не съм аз човека, който може да ти отговори .-  изказването ми породи любопитния му поглед.
- Кой тогава може ?
-Луй!- изражението му сега излъчваше недоверие.
- Сигурна ли си?  - все още съм стабилна психически,  за да се заключвам в стаите на хора,  които ме дразнят.
- Даже убедена. - отдалечих се от него и се настаних точно върху предишното се местоположение.
- Защо седна на земята?  - е не очаквах точно този въпрос....Всъщност,  не очаквах какъвто и да е въпрос от негова страна.
- Защото искам.- лека усмивка су появи върху лицето му.
- А аз мисля,  че не искаш да стоиш близо до мен.
- Малко необмислено изказване от твоя страна. - с умното си изказване си навлякон неговия поглед.
- И защо да е необмислено?  - огледай се Сю... по ирония на съдбата, двамата сме затворени не в коя да е стая...а в твоята.
- Защото в момента сме затворени в една стая. - умствено се гордеех със себе си.
- Щом казваш! - завъртя очи, след което продължи да се взира в мен.
- Лесно се предаваш Сю. - погледа му се промени в момента,  в който споменах СЮ.
- Защо продължаваш да ме наричаш така?  - ама защо ли! ? ...Не е защото приличаш на Къдравата Сю.
- Как искаш да те наричам,  щом не си доволен?  - повдигнах едната си вежда в очакване.
- Може би Хари или Хаза. - да,  ама не. Още малко ще поискаш да те наричам и слънце.
- А всъщност как е цялото ти име?  - Бела подготви се за бурен смях.
- Харолд Едуард Стайлс. - умело прикрих смеха си и запазих самообладание. Ставам за актьор. - Смятам да кръстя едно от децата си така. - при това мое изказване лицето му грейна.
- Така ли?
- Не!  Не бих кръстила така дори и домашния си любимец. - едва довърших изречението,  защото повече не можех да се сдържа и да не се засмея.
- Какво ми има на името?  - тонът му бе студен и сериозен.
- Звучи много странно. Поне за мен.
- Само не ми казвай,  че ти се водиш само Бела? - все още гласът му бе сериозен,  но с лека нотка на любопитство.
- Мхм...Нестандартно име за Великобритания,  но и аз съм си нестандартер човек. - повдигнах ремене и се вгледах в тъмно сивия мокет. Не последва никакъв отговор от неговата страна,  което си беше странно.
.............................
Не знам колко време беше минало от последният ни разговор,  но единственото нещо което осъзнавах бе колко много ми се спи. Облегнах главата си на стената,  а при това мое действие клепачите ми натежаха.
- Спи ти се нали? - дрезгавия му глас огласи въздуха, а проговарянето му накара тялото ми да се напрегне.
- Не,  просто затворих очи за малко. - знаех,  че не ми е повярвал,  дори аз не можах да се убедя.
- Добре!  Какво ще кажеш да гледаме филм?  - странно бе да чуя такова предложение от негова страна.
- Става . - единствената причина поради която приех бе само за да не заспя.
- Тогава седни на леглото,  а аз ще пусна The Avengers. - не мислех трезво щом послушах Сю. Станах от пода и след няколко секунди се настаних на леглото. Погледа ми се насочи към стройната му фигура.
- Имам един странен въпрос към теб?  - като се замисля въпроса ми бе наистина странен.
- Слушам те! - ама гласът му можел да бъде и спокоен.
- Защо се обличаш,  щом половината от тялото ти е на показ. - Хари бе облечен в черни стегнати джинси и бяла риза,  закопчана до средата на корема му.
- Защото е на мода. - на мода! ? КОГА?  Преди Христа ли! ?
- На мода,  когато динозаврите са били все още живи ли? - странно е как може да се обличаш така,  при положение, че си е вкъщи.
- Не съм толкова стар. - засмя се на собственното си изказване и се настани до мен на леглото.
- Случайно Мик Джагър да ти е звънял,  защото си му откраднал дрехите? 
- Все още не!  - защо не се заяжда с мен. Твърде е спокоен. Има нещо гнило.
- Добре!  - отказвам се да го питам каквото и да е за тази вечер. Не мисля трезво. Прехвърлих вниманието си върху екрана на телевизора, но ми бяха нужни само няколко мълчаливи секунди за да се унеса.
........................
Този път причината, която ме накара да се събудя бе топлината в областта на корема ми. Недоволно отворих очи,  осъзнавайки че съм в стаята си.  Потърках очите си с опакото на пръстите си,  след което ги отворих. Гледката бе същата от преди малко,  а това коренно ме обърка. Размърдах се недоволно в леглото, усещайки колко ограничени бяха движенията ми. Повдигнах завивката виждайки две ръце обвити около кръста ми. Все още бях с вчерашните си дрехи,  но лицето чиито ръце ме обгръщаха за мен бе като загадка. По- силно се размърдах,  а това мое действие породи отпускането на хватката,  която ме притискаше. Нечия къдрава дълга коса се размърда,  а ......

Дано отново скучната глава ви хареса.... Стискайте ми палци на 13 да си взема успешно листовките... От вас зависи дали дя продължа историята или не... Доскоро :-*

RecoveryOnde histórias criam vida. Descubra agora