Recovery

Част 8

- Ъх..пак ли ти ? - беше лепнал най - фалшивата усмивка която бях виждал през целият си живот.

- И аз се радвам да те видя Сю ! - казвайки го иронично .

- Как ме нарече ? - оглеждайки ме .

- Да си чул ! - след което се огледах за Сам , но без успех. Нечия ръка ме задърпа на някъде , карайки ме да се обърна забелязвайки Лиам.

- На къде ме замъкна ? - получих само лека усмивка от него. Нямах намерение да се съпротивлявам , защото бях останала без сила още от сутрешният спор и ми дойде малко в повече случката в училище. Той отпусна хватката си около ръката ми докато не стигнахме до една голяма зала в която се намираха останалите момчета заедно с други хора , но без Сю.

- Нека да ви представя Бела ! - гласът му звучеше толкова радостен, което породи въпросителен поглед от моя страна.

- Това ли е дъщерята на Сам? - просто кимнах на една жена която , беше облечена в доста къса и прилепнала пола .

- Баща ти ми е говорил много за теб ! - тя реши да се доближи до мен , подавайки ръката си към мен.

- Съмнявам се ! - след което се запътих към мястото на което стоеше Луи. Това мое действие го накара да се отдръпне от мен малко , карайки ме да се засмея.Взех телефона си опитвайки се да не обръщам внимание на разговорите , при който главната тема бях аз и държанието ми. Пръстите ми се плъзгаха по екрана карайки текста който четях да се променя толкова бързо , но движението което се засили около мен ме накара да вдигна погледа си нагоре.

- Елинор ми разкара ,че не си толкова..ъмм.- реших да го прекъсна.

- Лоша! - лека усмивка се появи на лицето ми .

- Ако може да се каже така! - нервна усмивка се образува на лицето му.

- Къде е тя? - отново телефонът ми бе в ръцете , но само за да го заключа.

- На нещо като репетиции. Защо се държиш така ? - гласът му сега звучеше по - уверен и сериозен.

- Държа се така както другите се държат с мен ! - тонът ми беше спокоен , кого залъгвам бях на път да се развикам и то без причина.

- Страшен отговор ! - изричайки го потупвайки облегалка за лакти (тези хора нямат ли си други начини да си показват нервите).

- Нали! Защо се учуди за годините ми? - и да се чудиш какво да питаш.

- Защото не ми изглеждаш на по - малко от 18 годишна. - и една голяма въздишка се изплъзна от устата ми.