Bad Boy | C.D.

Определено вечерта ще бъде трудна

Последен щрих и готово. Усмихнах се, гледайки творението си. Бях прекарала пет часа в довършване на картината си. Майка ми беше заминала за известно време. На гости на роднина, който съм срещала като малка и не помня, който се разболял. Бях и се обадила сутринта да проверя как е и по гласа и познах, че е леко изморена. Все още не знаеше кога ще се прибере, но аз и казах да не се притеснява, щях да се оправя сама.

Усетих как огладнявам и се принудих да стана. Тръгнах към кухнята. Веднага щом влязох вътре се запътих към хладилника. Отворих го и осъзнах, че няма нищо, което мога да вечерям. Явно трябваше да отида до близкия маркет, за да си взема нещо. Качих се отново в стаята си и смених ризата, която беше цялата в боя с черна, изчистена блузка. Реших да оставя черните си дънки и обух черни Converse. Погледът ми се спря на блейзера, който Камерън ми даде. Облякох го и взех пари. Излезнах от къщата и тръгнах по улиците, които бяха смътно осветени единствено от уличните лампи. Придърпах блейзера по-близо по тялото си, вятърът духаше много силно. Погледнах луната, която блестеше много ярко. Завих зад ъгъла и погледът ми беше привлечен от кръчмата, намираща се малко по-надолу. От нея звучаха силни подигравки.

Темпото ми се ускори, исках възможно най-бързо да се оттърва от атмосферата, дължаща се на алкохол. Минавайки до кръчмата чух познат глас. Спрях на място. Загледах се и видях как група момчета стояха срещу Камерън. Единият го задържа за стената, докато друг нанесе тежък удар в стомаха му.

-КАМЕРЪН!

Той погледна към мен и намръщване се изписа на лицето му. Едно от момчетата използва разсеяността му и силно удари лицето му. Писък излезна измежду устните му. Защо се биеше отново? Мислите ми се върнаха към случващото се. Камерън залитна и се удари в стената, след като получи още един удар в стомаха. Страх се изписа на лицето ми, когато разпознах едното момче. Беше същото, което се опита да ме изнасили и Камерън го преби. Раните му бяха леко заздравели, но все още личаха. Не издържах да гледам така Камерън и се затичах към него. Видях как самодоволна усмивка се появява на насиненото лице на момчето. Точно преди да стигна до Камерън бях грубо хваната от явно приятел на момчето.

-Радвам се, че дойде. Ще станеш свидетел на болката на приятелчето си.

Вниманието ми се върна на Камерън, който беше забил погледа си в мен. Момчето го изрита силно в стомаха. Сумтене излезе от устните му и той се хвана за корема. Момчето понечи пак да го удари.

-Недей!-изкрещях.

Той само се засмя и нанесе удара си. Гняв завладя тялото ми и лакътя ми се заби в момчето, което ме държеше. Той бързо изчезна, явно недоволен от това, че се съпротивлявам. Притичах и застанах между Камерън и момчето, чийто име дори не знаех.

-Аз мога да ти дам това,от което имаш нужда, скъпа. Остави го.

Вдигнах дясната си ръка и ударих силно бузата му. Силата накара главата му да се завърти настрани. Дишането ми се ускоряваше. Чух смеха на Камерън зад себе си. Момчето ме гледаше гневно.

-Върви си-изръмжах.

Изненадах се, когато той се обърна и тръгна.

-Ще се видим, скъпа.

Усетих как коментара ядоса Камерън и той се опита да тръгне след него, но го спрях. След като вече не виждах и следа от момчето се обърнах към Камерън. Вниманието му беше насочено към мен. Огледах го. Лявата му вежда беше сцепена, а от устните му се стичаше струя кръв, лицето му беше наранено от поетите удари. Приближих се до него и разбрах, че е пиян. Ухание на алкохол и цигари вееше от него. Въздъхнах и хванах ръката му, премятайки я през раменете си. Той се опита да отпусне тежестта си възможно най-малко върху мен.

-Хайде към колата.-промърмори той.

Протегна ръката си и извади ключовете от задния си джоб.

-Никаква кола! Ще вървим, не си в състояние да караш-казах му строго.

Протегнах ръката си, за да взема ключовете от ръката му, но той ги вдигна по-високо. Явно мислеше, че ще си играем.В крайна сметка успях да взема ключете от ръката му и ги сложих в джоба на дънките си. Беше му трудно да ходи в права линия и това още повече ме затрудняваше.

-Къде отиваме?-чух да пита, заровил главата си във врата ми.

-Вкъщи.-отговорих.

Усетих как отговора му хареса и той се подсмихна срещу врата ми и остави лека целувка. Ръката му започна да шари по тялото ми, докато не стигна до дупето ми и го стисна. Бързо я премахнах, слагайки я отново на рамото си. Чух го как се подсмихва, но го игнорирах.

Пътят до вкъщи беше труден. Камерън постоянно се опитваше да хване ръката ми или да стисне задника ми. Моето нежелание само го насърчаваше да продължава. Личеше си, че е пиян. Въздъхнах в облекчение, когато пред погледа ми се появи дома ми.

Определено вечерта ще бъде трудна.

Авторска бележка

Хейй <3 Мислех да кача главата утре, но я качвам днес. Какво мислите за нея??

Благодаря ви за подкрепата!!

ОБИЧАМ ВИ хх