Bad Boy | C.D.

Мамка му, страхувах се! Страхувах се да не те загубя.

Следваща глава при 85-90 вота. ОБИЧАМ ВИ! хх

*Гледната точка на Скайлин*

Затворих очи и се отпуснах в топлата прегръдка на моя любим. В очите ми избиха сълзи, но се опитах да ги спра и да не им позволя да се спуснат по бузите ми. Студените ми ръце се увиха около врата на Камерън, придърпвайки го към мен. Той постави целувка на челото ми, но не ме пусна. Усещах притеснението и напрежението по цялото му тяло. Чувах ясно сърцебиенето му, което беше много забързано. Той наистина се тревожеше за мен и това, че не е знаел къде съм, го е ужасило. Още, когато ми се обади, разбрах, че нещо не е наред, но определено през ума ми не бе минала мисълта, че внезапното ми влизане в магазин може да предизвика такъв хаус. Но донякъде се чувствам виновна, трябваше да кажа на Оливия , че ще влизам в магазина, но вече беше твърде късно, за да оправям нещата. Каквото се е случило, това се получило, не мога да върна времето назад.

-Надявам се това да не се повтаря.-прошепна Камерън в ухото ми.

Предполагам, че ми беше и доста ядосан, но се надявах да не ми се кара, защото не съм дете все пак, но мога да стана.

-Няма, daddy.-казах сериозно.

-Харесва ми да ме наричаш така.-подсмихна се той и се зарадвах, че използва хумора си, който според Шон, не притежаваше.

Поне яда ми малко по малко го напускаше и отново се появяваше перверзника.

-Това е добре, защото повече няма да те наричам така.-усмихнах се сладко, отдръпвайки се от прегръдката му.

Ръцете му все още стояха на кръста ми,сягаш щях да избягам.

-Хайде да вървим.-подкани ме Камерън, дърпайки ме със себе си.

Забих пети в земята и се завъртях, за да взема нещата от масата, на която седях, докато го чаках. Крайния резултат ми хареса. Взех си една черна рокля, в която се влюбих още, когато я забелязах изложена на витрината. Взех торбите, пълни с бельо, което предполагам Камерън ще поиска да свали по-късно, и отново поех ръката му. Докато напускахме мола огледах наоколо, но не видях нищо, което да ми грабне окото чак толкова. Излязохме от сградата и отпред видях Оливия, която държеше кърпичка в ръката си и бършеше сълзите си. Забелязах и Шон до нея, който се опитваше да я успокои, но отдалеч си личеше, че и той е притеснен. Подадох нещата си на Камерън и се приближих до плачещото момиче. Шон се обърна към мен и побутна Оливия леко и с ръката си ме посочи, а тя моменално се обърна в моя посока. Усмихнах се, но тя не направи това, а просто се приближи до мен. Слабите й ръце се увиха около раменете ми, прегръщайки ме силно. Увих ръцете си около нея и я притиснах към себе си. Случката се повтори от преди малко с прегръдката, но в случая нямаше безумна любов, а приятелство.