Bad Boy | C.D.

Тогава ме накарай да забравя

Следваща глава при 90-95 вота. ОБИЧАМ ВИ! <3

*Неутрална гледна точка*

Скайлин вървеше по добре познатия й път към апартамента на Камерън. Слънцето огряваше кафявата й коса, придавайки й сянка. Тя беше облечена в бяла къса рокличка, усмивка грееше на лицето й, беше решила да изненада Камерън. В ръцете си държеше голямо платно, върху което беше работила усилено, обвито в празнична хартия. Тя беше решила да го изненада с негов портрет, който сама беше нарисувала.

Скоро спря пред сградата, в която живееше Кам и побърза да влезне. Стигна до входната врата на апартамента му и почука. Изчака малко, няколко секунди по-късно вратата се отвори от Камерън, който беше облечен единствено по бели боксерки, косата му беше разрошена.

-Хей!-поздрави весело и тръгна да го прегръща, но той се отдръпна от нея.

-Какво правиш тук, Скайлин?-попита някак студено момчето.

Преди тя да успее да каже каквото и да е, писклив глас се чу от вътре.

-Кой е, скъпи?-чуха се приближаващи стъпки.

В следващият миг русокосо момиче, тялото на което беше покрито единствено с бял чаршаф, който тя придържаше, се приближи до Камерън и обви ръцете си около тялото му. Косата й беше разрошена, както и тази на момчето до нея, а по врата й личаха смучки. Тя впери поглед в Скай, която също я изучаваше с поглед.

-Коя е тя?-попита тя Кам, целувайки врата му.

-Никоя, ти върви в стаята, аз идвам след малко.-отговори момчето, гледайки право в обърканите очи на Скай.

-Добре, не ме карай да те чакам.-каза русокоската, преди да се отдалечи и върне в стаята, от която беше излязла.

-К-какво?-само това се изтръгна от устните на обърканото момиче, тя погледна Камерън с влажните си очи.

Подаръкът, който държеше се изплъзна от ръката й, падайки на пода, докато тя се опитваше да проумее какво се случва.

-Върви си, Скайлин, ти нямаш място тук. Вече не си ми нужда.-каза студено момчето, преди да тресне вратата пред лицето на шокираното момиче.

Скайлин се стресна и отвори очите си, осъзнавайки, че това е сън. Застана в седнало положение, дишайки тежко. Момчето до нея се размърда от действията й и след миг отвори очите си. Когато я видя го обзе паника и бързо се изправи в седнало положение, отмятайки косата от лицето й, докато тя беше затворила очите си, дишайки накъсано.