Bad Boy | C.D.

Не, това не е истина!

Следваща глава при 90-95 вота. ОБИЧАМ ВИ! <3 

*Гледната точка на Скайлин*

Ник паркира колата пред дома ми и всички слязохме от превозното средство. Отвори багажника и взе всички покупки, не ни позволи да му помогнем.

-Вече можеш да ходиш, нали? Не те боли?-попита загрижено , карайки ме да се усмихна.

-Спокойно, Ник, всичко е наред.-дарих го с усмивка, запътвайки се към входната врата. Отворих я и направих път на Ник да влезе, а след него ние с Елинор, след което затворих вратата.

-Аз отивам в стаята си.-казах, а те само кимнаха, влизайки в кухнята. 

Тръгнах по стълбите, водещи до втория етаж. Стигайки до стаята си, отворих вратата и влязох. Оставих чантата си на земята до вратата и се запътих към банята. Влязох, заключвайки вратата след себе си. Застанах пред огледалото, подпирайки ръцете си на мивката. Свалих фалшивата усмивка от лицето си, гледайки отражението си в огледалото. Сивите ми очи бяха изгубили блясъка си, всяка емоция беше изтръгната безмилостно от тях. Може би те бяха нещото, което най-харесвах в себе си, сиви – точно като на баща ми. Те ми напомняха на него, но за разлика от моите, неговите винаги бяха пълни с искри и емоции, винаги излъчваха топлина и любов. В момента моите бяха лишени от всякаква жизненост, скучно сиви. Устните ми бяха бледи, също както лицето му. Под очите ми личаха тъмни кръгове, получени от недоспиване. Погледът ми падна върху хладния метал, лежащ върху гърдите ми. Протегнах ръка, докосвайки го. Очите ми се затвориха, спомняйки си думите му, когато ми го даде.Не исках да го свалям, то беше единственото нещо, което ми вдъхваше кураж.

Рязко отворих очите си, отблъсквайки се от мивката. Завъртях се на пети и тръгнах към душ кабината. Не си направих труда да сваля дрехите си, а направо застанах под душа. Завъртях кранчето на студената вода и миг по-късно тя обля цялото ми тяло. Прокарах пръсти през косата си, махнах ластика от косата си и тя се разпиля свободно по раменете ми. Тялото ми настръхна от студенината на водата, но това не ми направи впечатление. Спуснах тялото си по стената, докато дупето ми не се докосна с пода. Очите ми се навлажниха, топли сълзи се спускаха по ледените ми бузи, сливайки се с водата и се стичаха в канала, заедно с нея. Облегнах главата си назад и се оставих на водата, надявайки се тя да одмие всичката болка от мен. Водата изстудяваше тялото ми, карайки го да изтръпне. Напоследък това беше нещото, което успяваше да ме успокои, макар и за кратко.