Bad Boy | C.D.

Съжалявам, любов

Излязох тихо от стаята, опитвайки се да не събудя Камерън. Напуснах апартамента му и тръгнах към добре познатия ми път към библиотеката. Скоро тя се появи пред погледа ми и побързах да вляза.

-Здравей, Скай.-поздрави ме още с влизането ми Оливия.

-Здравей. Как си?- усмихнах й се.

-Добре, ти?-отговори и ме предърпа в прегръдка.

-Добре.-отвърнах на прегръдката.

-Оливия тряб...Извинете, че ви прекъсвам.-чух непознат глас.

С Оливия се отделихме и успях да огледам източник на гласа.

Беше момче на около 20 с черна коса и сини очи. Не го бях виждала до сега.

-Няма проблем. С какво мога да ти помогна?-отвърна усмихнато.

-Трябва ми помощ, не мога да се орентирам из равтовете..-каза и се почеса зад врата.

-Аз имам работа, но Скай може да ти помогне. Нали Скай?-и двамата насочиха погледа си към мен.

-Ъм разбира се.-отвърнах сковато и се усмихнах леко.

-Благодаря ти!-прегърна ме леко- Как можах да забравя? Скайлин това е Алекс, Алекс това е Скайлин. Той вчера започна работа тук .-представи ни и бързо изчезна из рафтовете.

-Благодаря,че ще ми помогниш.-обърнах се към Алекс, който се усмихваше мило.

Дарих го с усмивка.

-Да се заемаме за работа!

******

-Довиждане, Скай.-каза Алекс и ме прегърна.

Изненадах се, но отвърнах на прегръдката му.

-Довиждане.-казах и му помахах, гледайки как се отдалечава.

-Кой е той?- изсъска някой зад мен.

Стреснах се и подскочих, обръщайки се. Пред погледа ми се появи Камерън, който беше стиснал ръцете си в юмруци. Очите му бяха потъмнели, бяха станали почти черни. Лицето му беше намръщено, беше като хищник готов да нападне.

-Нов колега.-казах спокойно.

-Само колега ли?- попита и ме погледна злобно.

-Какво намекваш?-погледнах го объркано.

-Намеквам,че ти си само моя и никой не може да те докосва!-каза, приближавайки се.

Хвана ръката ми и ме предърпа към себе си.

-Той е само колега, нищо повече.

-И по-добре за него.-каза.

-Какво означава това?

-Означава, че ако дори си помисли да те докосне ще го накарам да съжалява жестоко!- извика и очите му потъмняваха повече.

Не знам дали забелязваше, че докато крещеше хватката му погресивно се затягаше около ръката ми с всяка дума. Силна болка обля ръката ми и тялото ми започна да трепери.

-Нараняваш ме..-изхленчих.

Лицето на Камерън мигновено пребледня, ръката му се отдръпна, докато той отстъпи назад. Придърпах наранената си ръка до гърдите си, силният му захват беше оставил изгарящо чувство по кожата ми.

-А-аз съжалявам, не исках да те нараня. Това беше последното нещо, което исках да направя... Съжалявам,любов.

Погледнах в очите му, в тях се виждаше болка, която караше сърцето ми да се свие от болка. Приличаше на малко момче, изгубено и само, търсещо малко любов.

Несигурно се приближих до него и погалих лицето му, докато той се вкопчи в мен. Дишането ни се нормализира, когато създазох известен конфорт на Камерън. Знаех, че той никога не би искал да ме нарани. Едната от ръцете му се предвижи до предната част на тялото ми. Погледнах нагоре, виждайки как стиска болезнено очи, когато аз трепнах при контакта му с наранената ми ръка. Влажните му устни нежно оставиха целувка по зачервената ми кожа, отчаяно опитвайки се да премахнат болката.

-Много съжалявам, любов.-той прошепна тихо срещу кожата ми.

-Всичко е наред Кам... наред е-прошепнах, повтаряйки.

Смело хванах брадичката му и повдигнах лицето му. Малки сълзи се бяха появили в очите му. Надигнах се леко и с устните си попих солените капчици, преди да го целуна нежно по устните.

-Да се прибираме.-прошепнах и хванах ръката му, тръгвайки към апартамента му.

Авторска бележка

Хейй <3 Как сте? Какво мислите за новата глава?

Благодаря ви за цялата подкрепа, която ми оказвате и за всички прекрасни коментари! Вие сте ВЕЛИКИ! Благодаря ви! <3

ОБИЧАМ ВИ хх

П.С. Какво мислите за песента? Обещавам следващата глава да е по-дълга.

Колкото повече вотове, толкова по-бързо качвам следващата.