Bad Boy | C.D.

63

                                                    *Няколко месеца по-късно*

-Камерън, довлечи секси задника си моментално в спалнята ни! КАМЕРЪН!-изкрещя Скайлин и изпъшка, отпускайки се върху леглото, зачаквайки съпруга й да се появи.

Само секунди по-късно Камерън връхлетя в стаята, задъхан, сякаш е изтичал цял маратон, и паникьосано започна да се оглежда. При тези му действия момичето избухна в смях и сложи ръка на големия си корем, опитвайки се да се успокои. Моментално погледът на момчето се заби в момичето, което лежеше по гръб на леглото и беше сложило ръце върху голямото си бременно коремче, докато се опитва да спре да се смее.

-Какво е станало? Защо викаше? Защо се смееш? Защо се държиш за корема, боли ли те? Да нямаш контракции? Да не би раждането да започна? Или отново бебчо започна да рита?-изстреля на един дъх Камерън и бързо се приближи до леглото, надвесвайки се над нея.

При това Скайлин избухва в по-силен смях, но бързо захапа долната си устна болезнено, опитвайки се да спре, защото знаеше, че този й смях може да доведе до някои поражения. Издиша и вдиша няколко пъти, успокоявайки се, докато притесненият поглед на момчето беше вперен напрегнато в нея.

-Камерън, спри да ме разсмиваш, защото много добре знаеш, че не е полезно една бременна да се смее толкова, особено в толкова напреднала бременност! Станал си много непослушен и лош!-скара му се момичето и го погледна с присвити очи.

-Ама какво? Аз нищо не съм направил! Просто се притесних, когато се развика, и дойдох възможно най-бързо, като едва не се пребих, защото тичах като луд.-промърмори Камерън, опитвайки се да осъзнае какво всъщност се случва в момента.

-Спри да говориш и ми помогни да се изправя, защото отново не мога да стана от леглото.-каза Скайлин и се изкикоти.

-Добре, явно отново ще си сменяш настроението през секунди, нищо, свикнал съм.-въздъхна момчето и поклати глава.

-Не съм виновна за това аз и ти го знаеш. Какво да направя като хормоните ми бушуват като луди?-промърмори тя и вдигна ръце,чакайки съпругът й да й помогне да се изправи.

-Знам това много добре, любов, и не те виня за нищо. Готов съм да изтърпя всички тези странни неща, които бременността ти предизвиква, само като знам,че само след броени дни ще държа в ръцете си дъщеря ни.-усмихна се Камерън и нежно хвана едната й ръка, докато другата си ръка внимателно пъхна под гърба й, и я повдигна леко, изправяйки я.