Bad Boy | C.D.

И малките неща са от значение / част 2

-Аз съм първа!-изписка ентусиазирано момичето, а Камерън само кимна.-Винаги съм искала да те попитам защо винаги носиш тази гривна.-каза и посочи с поглед гривната, която се намираше на дясната му ръка.

Момчето погледна към ръката си и на лицето му се появи тъжна усмивка. Въздъхна леко, след което проговори с тих глас.

-Тази гривна ми е подарена от майка ми малко преди да умре, може да е глупаво, но аз не я свалям никога, просто ме е страх, че ако я сваля, ще прекъсна връзката си с нея, ще забравя всичките си спомени с нея, ще забравя лицето й, усмивката и очите й, които винаги ми вдъхваха кураж и ме гледаха пълни с любов.-млъкна за миг и протегна едната си ръка, хващайки тази на момичето.-По това си приличате, и ти като нея ме гледаш с поглед, пълен с любов и загриженост.-прошепна и се усмихна, но този път усмивката му беше щастлива.

-Аз съжалявам, че попитах, не исках да те карам да се връщаш към спомени, които те нараняват.-каза с тих глас Скайлин.

-Не ми се извинявай, ти си моя съпруга и трябва да знаеш всичко, а и нали целта на въпросите е да научим неща за другия, които ни интересуват, независимо дали са болезнени или не.-каза Камерън и стиска ръката й.

Момичето просто се усмихна и постави малка целувка върху гърба му, карайки го да се ухили леко.

-Мой ред е.-каза момчето и пусна ръката й.-Какво беше детството ти, Скай?-попита и търпеливо зачака отговора й.

-Имах хубаво детство, бях безгрижно и доста диво дете.-спря за миг и се засмя.-Майка ми и баща ми винаги правеха всичко за мен и ми даваха всичко, което пожелаех, може да се каже, че доста ме глезиха. Спомням си, че за разлика от другите деца аз не обичах да излизам и да играя навън, предпочитах през деня да си стоя в стаята и да оцветявам някоя книжка или да играя с играчките си, чакайки с нетърпение да дойде вечерта, за да се прибере тате, а когато тя настъпеше и той се прибереше, въпреки че беше изморен от дългия работен ден, той си играеше с мен. Качваше ме на гърба си и ме разнасяше из цялата къща, докато дойдеше време за вечеря, а след като вечеряхме, той ми прочиташе приказка, целуваше челото ми и аз заспивах. Той направи детството ми незабравимо, но за жалост Бог рано го прибра от този свят, прекалено рано ми го отне.-довърши тя и зарови пръсти в косата на момчето.