Bad Boy | C.D.

62

-Какво, по дяволите, направих?-изкрещя Камерън и направи пореден опит да разбие вратата, но тя отново дори не помръдна.-Защо дори не мърдаш, мамка му?-наруга и прокара пръсти през косата си.

Клекна и погледна през ключалката, но ключът беше там и той не успя да види нищо. Наруга за пореден път и легна на пода, поглеждайки през малкия прорез между вратата и пода.

-Какво?-промърмори, виждайки нещо, и се вгледа по-добре.-По дяволите, по-добре да бях оставил вратата разбита.-каза на себе си, осъзнавайки, че вратата не е просто заключена, но и е подпряна със стол, което правеше разбиването й почти невъзможно.

Момчето се изправи бързо и заоглежда стаята в опит да намери телефона си. Забеляза го на леглото и с бързи стъпки се отправи натам. Взе го и го отключи, започвайки да рови в указателя. Намери номера на Шон и бързо натисна зелената слушалка, поставяйки телефона на ухото си. Прокара пръсти през косата си, чакайки той да вдигне.

-Кажи, Камерън.-чу се гласа на Мендес след няколко секунди.

-Шон, зарежи каквото и да правиш и бързо ела в апартамента ми.-каза на един дъх Камерън, нервно обикаляйки из стаята.

-Какво? Защо?-попита объркано другото момче.

-Нямам време да ти обяснявам сега, ще ти кажа, когато дойдеш. Но побързай, моля те, Шон, нямаме никакво време за губене.-изговори набързо момчето, а нервността, страха и отчаянието в него нарастваха с всяка изминала секунда.

-Молиш ми се, а ти никога не се молиш, добре, това означава, че се е случило нещо наистина сериозно. Наблизо съм, до десет минути съм при теб.-каза набързо Шон и се чу звук от запалянето на двигателя.-Къде е Скай между другото?

-Скай избяга и ме заключи, затова си довлечи шибания задник по-бързо, преди да съм получил нервна криза!-изръмжа Камерън и заби ръката си във вратата силно, разкървавявайки кокалчетата на пръстите си.

-Опитай се да запазиш спокойствие, идвам веднага, но да знаеш, че ми дължиш обяснение!

-Не говори, а побързай!-изкрещя момчето и стисна силно челюстта си, опитвайки се да потисне неудържимия порив да забие главата си в стената, който бе завладял тялото му.

-Идвам и бързам де, а засега чао!-изкрещя изнервен Шон и бързо му затвори телефона.