Bad Boy | C.D.

Още от мига, в който те срещнах..

-К-камерън.-немощният глас на Скайлин се разнесе из стаята, разрушавайки тишината.

Камерън рязко се отдръпна от нея и я погледна. Очите й продължаваха да бъдат затворени, докато на лицето й се бе появила уплашена гримаса. Беше неспокойна, въртеше се в леглото, явно сънуваше кошмар. Повтаряше името на Камерън, а ръката й сякаш търсеше неговата. Момчето се приближи отново до нея и нежно хвана ръката й, стискайки я леко, за да я успокои. За момент Скай спря да се върти и да мърмори, отпускайки се спокойно.

-Тук съм, любов, и винаги ще бъда до теб.-прошепна тихо Камерън и нежно разтри кокалчета на ръката й.

Внимателно приближи ръката й към устните си и постави целувка върху нея, докато очите му бяха забити право в лицето й. Видя как момичето сбръчка носле и бавно започна да отваря очите си. Премигна няколко пъти, преди Камерън да може да види онези сиви очи, които го пленяваха всеки път, в който се срещнеха с неговите. Скайлин започна да върти главата си, оглеждайки обстановката около себе си, докато очите й не се срещнаха с тези на Камерън, който гледаше към нея, очаквайки реакцията й, все още хванал ръката й. Момичето задържа погледа си върху лицето му и се намръщи. Протегна ръката си и нежно допря лявата вежда на Камерън с пръсти, но в следващия миг сякаш цялото й тяло замръзна, когато спомените започнаха да нахлуват в главата й. Очите й се разшириха и тя стреснато отдръпна ръката си, премествайки се в края на леглото. Очите й нервно заоглеждаха всяко ъгълче на стаята, сякаш търсейки място, където да се скрие от момчето. Камерън се намръщи и се приближи към нея, обгръщайки тялото й с ръцете си. Скайлин се опита да се измъкне от хватката му, но той не й позволи, държеше я здраво, непозволявайки й да го отблъсне.

-Скай, успокой се.-каза й спокойно, опитвайки се да спре движенията й.

-Не, пусни ме!-изкрещя момичето и започна да се гърчи в ръцете му.

-Мамка му, Скайлин, какво ти става? Спри да се гърчиш!- Камерън повиши тона си, разтревожен, че може да стане нещо и това да навреди на детето им.

-Т-ти..т-ти и о-онова м-момиче в о-офиса ти..- заеквайки каза и няколко сълзи се спуснаха от очите й.

-Принцесо, моля те, не плачи!-помоли се момчето, но тя само обърна главата си настрани, а солени капчици продължаваха да се спускат от очите й.-Погледни ме, Скай!-каза той, но Скайлин продължи да гледа голата бяла стена.-Казах да ме погледнеш.-повиши леко тона си и момичето се принуди да се обърне към него.