2.¤Кошмарите ми започват¤

1.2K 81 8
                                    

Препусках така, сякаш самият дявол ме гонеше! Но нямаше да се оставя Ник да ми се подиграва! Щях да стигна навреме!
Парка беше на 20 минути пеша и то със забързана крачка. А аз трябваше да стигна за половината време, като се има предвид че ми отне и 5 минути да се оправя. Значи за 5 минути трябваше да стигна до парка! Къде ми беше умът?!
След 15 минути бях при Ник. Той седеше на любимата ни пейка, усмихваше се някак гадно и сочеше часовника си. Дългата му , тъмно- руса до раменете коса падаше красиво по черната му тениска на Slayer. Красивите му пъстри очи ме гледаха и сякаш казваха,, Загуби мила, казах ти!" Толкова беше красив! Чудех се как момиче като мен му беше приятелка! Той беше момчето- мечта за мен!
Задъхана се приближих до него и едва-едва му казах:
- Здра-сти Ник...Аз..
- Недей, Рейвън. Имам чувството, че ако кажеш още нещо ще припаднеш направо- каза ми Ник, изправи се и ме прегърна.

- Стигнах!- зарадвана рекох аз.

- Да но закъсня с цели 5 минути!

- Какво?!- изненадах се- Бях сигурна, че ще успея!

- Няма нищо -спокойно ми рече Ник- сега си тук, това е важното!

След това той се наведе и постави устните си върху моите. Огромен прилив на наслада премина през мен. Целувахме се толкова страстно, сякаш от това зависеше живота ни! Не исках никога да свършва!

Внезапно Ник плъзна ръката си под тениската ми и ме накара да потрепна. Тихо изстенах от удоволствие, докато продължавах да преплитам езика си с неговия.

Но скоро дъхът ми свърши и са наложи да спрем с дългата ни целувка. Седнах на любимата ни пейка и се усмихнах на Ник. Той се настани до мен и ме прегърна през кръста. След това тихо ми прошепна:

- Искам те само за себе си, Рейв , обичам те толкова много!

Опитах се да изрека ,, И аз също ", но внезапно Ник ме събори на пейката и легна върху мен. После се наведе и започна бавно да поставя целувчици на шията ми. Толкова беше приятно! И съвсем обичайно за мен. Хората, които често посещаваха парка, сигурно ни познаваха като влюбените гълъбчета, които правят неприлични неща на обществени места. Но какво ми пукаше! Интересуваше ме само Ник и никой друг!
Той беше моя живот!

Имах чувството, че се целувахме цяла вечност! Беше невероятно!

Обаче скоро се изморихме и се наложи да починем. Ник стана, седна на пейката и ми помогна да се изправя. Облегнах главата си на рамото му и го прегърнах през кръста, а той нежно плъзна ръката си по гърба ми.

ANGEL IN DEVIL SHELL (BG) Where stories live. Discover now