ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

29 Дяволската бездна

~ 5 минути по- късно~

Беше непрогледен мрак. Смърдеше на...на нещо неживо, нещо адско и ужасно отвратително.

- РЕЙВЪН! РЕЙВЪН!- внезапно познат глас започна да ме вика.

Уплашено се заоглеждах. Но нищо не можах да видя. Сякаш плувах в една безкрайна черна бездна, ходех по твърда повърхност, но не можех да я видя, а когато се опитах да докосна земята, тя сякаш се изпари. Само краката ми я усещаха. Беше наистина странно и леко страшно. Най- вероятно сънувах.

- РЕЙВЪН! РЕЙВЪН!- внезапно гласът отново извика и отекна в мъртвешката тишина.

Беше Крис. Сигурна бях. Звучеше точно като него.
Но къде беше? Защо не можех да видя нищо?

- РЕЙВЪН! ТУК СЪМ!- извика отново, но този път го чух много по- близо до себе си.

Обърнах се уплашена и го видях.

За първи път го виждах такъв. Очите му излъчваха неописуем страх. Гледаше ме така, сякаш бях малко дете паднало от люлка. Сякаш се намирах в някаква огромна опасност.
- Крис...какво става?- попитах го уплашена.

- Ами...заклинанието. Ти го направи.

- Какво?! Успях ли?- извиках леко развълнувана.

- Да- кимна той. Но се държеше странно. За първи път онова негово ужасяващо самочувствие го нямаше. Беше някак тъжен и уплашен.

- Е...но какво стана? Аз доколкото си спомням припаднах. Заради...заради онази болка, заради заклинанието най- вероятно- разсъждавах на глас- Но не знам нищо. Нали заклинанието щеше да ми разкрие истината и...

- НЕ!- внезапно изкрещя Крис и ме стрестна- Нямаш си и напредстава каква грешка направи!

Погледнах го объркана. Какво ставаше тук?!

- Крис, за какво говориш?! Каква грешка?

Но той не каза нищо. Само ми подаде ръката си. Хванах го. Той започна да ме води нанякъде в непрогледната тъмнина.

- Къде отиваме?- след няколко секунди несигурно го попитах.

- Никъде. Както виждаш тук няма нищо.

Крис се държеше наистина странно. Поиска ми се да се отскубна от ръката му и да избягам. Само че нямаше къде да отида.

Не след дълго спряхме. Внезапно той проговори:

- Просто исках малко да помисля как да ти разкрия всичко...как да ти кажа каква грешка направи. Никъде не те водя. Все пак няма къде да отидеш в една бездна нали?