36 ¤Болезнено- красивият край¤

995 84 31
                                    

Крис ме хвана за ръката и ме поведе нанякъде.

- Съжалявам- промълви той докато вървяхме.

- Аз също.

Само това казахме. През цялото останало време вървяхме мълчаливо, със сведени тъжни погледи към земята.

Бучка беше заседнала в гърлото ми, ръцете ми бяха топли, краката ми трепереха с всяка изминала крачка, а очите ми бяха пълни със сълзи, които напираха да излязат. Никога не бях смятала, че смъртта ми щеше да бъде такава. Бях си представяла всякакви други варианти, но не и дяволско заклинание. И никога не съм вярвала, че аз щях да ходя при смъртта. Винаги съм мислела, че тя сама щеше да дойде при мен.

Но беше факт, че това се случваше. Че всичко беше една тъжна и гадна истина. Трябваше да я приема по някакъв начин, както приемах всички ужасни проблеми в живота ми.

Не след дълго стигнахме някакъв средно- висок хълм.

- Хайде- подкани ме Крис и започна бавно да се катери.

Последвах го и се захванах да изкачвам хълмчето.

~ 10 минути по- късно~

- Тук е- извести Крис, когато се изкачихме върху хълма.

Кое беше тук? За какво говореше Крис?

И дочул мислите ми, той ми отговори тъжно:

- Мястото на нашата смърт.

Преглътнах тихо и уплашено. Явно тук щеше да се случи взаимоубийството.

- Е, да започваме- съвсем неочаквано извести Крис.

- Сега?!

- Ами да...Колкото повече се бавим, толкова повече беди ще ни навлече дяволът. Не искам повече страдания, Рейв. Искам най- накрая да изплувам от това море на страдания, наречено живот и да стигна острова на мира. Знам че и ти това искаш.

Исках. Исках го безкрайно много. Но знаех, че думата свобода, в нашия случай беше употребена в преносен смисъл. Истината беше, че просто щяхме да умрем. Сигурно щяхме да отидем в Рая, но там едва ли щяхме да се срещнем с Крис. А ако той не бъде до мен, нямаше как да бъда свободна.

Изведнъж, докато седях на хълма и размишлявах, Крис извади познатата дяволска книга. И както в библиотеката, той начерта голям пентаграм, седна в средата му и аз го последвах уплашена. Облегнах се на рамото му и започнах да слушам заклинанието, което Крис четеше от дяволската книга.

ANGEL IN DEVIL SHELL (BG) Where stories live. Discover now