ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

32 ¤Черно, старо и зловещо¤

Вървяхме около цял час. Къде ме водеше Крис?! Започнах леко да се притеснявам.

- Ъм...Крис? Къде ме водиш точно?

- В новия ни дом, Рейв.

- Да но...

- Хей, спокойно- погали ме той и ми заговори нежно- Защо се притесняваш толкова? Държиш се така, сякаш съм заплаха за теб.

- Не, но...вървим от цял час, Крис. Къде е новият ни дом?- само като го казах ми прозвуча странно.

Но той само се усмихна леко и някак тайнствено и не каза нищо.

Може и да се бях уплашила леко, но за първи път от много време насам, добрите и приятни чувства изместваха лошите и уплашени емоции.

Не след дълго и съвсем неочаквано излязохме от града.

- Крис?!

- Шшш...просто ми се довери.

Не казах нищо повече. Наистина, колкото и да се чувствах някак застрашена, знаех че Крис нямаше да ми стори нещо лошо.

Скоро стигнахме гората. Хванах Крис по- силно и бавно навлязохме в нея.

- Знам, че много ще ти хареса, колкото и скромно да изглежда- внезапно каза Крис.

Усмихнах му се мило. Истината беше, че аз наистина обожавах горите, дърветата и чистия въздух. Природата ми беше слабост. Но ми беше чудно как щяхме да живеем тук.

Повървяхме още малко. Внезапно, пред очите ни се появи малка къщичка, сгушена сред дърветата.
Колкото скромна и малка да изглеждаше, веднага ми направи впечатление отвън. Главно защото имаше нещо тайнствено и зловещо в нея.

- Е, мила моя Рейвън, добре дошла в новия си дом!- извести Крис.

Честно да кажа, не очаквах това. Мислех, че щеше да ме заведе на някое по- живо място. В някое богато имение примерно.

Но някак се радвах, че не познах. Че се намирах тук, сред природата, на това усамотено, леко плашещо, но някак приветливо за мен място.

- Хайде, ела- каза Крис и тръгна към къщичката, държейки ме за ръка.

Бавно запристъпвах след него. Някакво странно вълнение тресеше тялото ми.

Стигнахме до къщата. Крис хвана дръжката и бавно отвори вратата.

Изобщо не очаквах това, което беше отвътре.