ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

25 ¤Девилински език- езикът на злото¤

Взех книгата от пода и внимателно я разлистих. Неразбираемите йероглифи се появиха отново. И тогава надеждата, която беше останала в мен, че имах шанс да науча всичко, изведнъж се изпари. Нямах представа как се четяха тези йероглифи. Това беше. Вече нищо не можех да направя. Само Крис можеше да ги разчете. Но той едва ли щеше да ми помогне.

Много разочарована станах от пода и понечих да се връщам в стаята си. Но взех и книгата със себе си. Надавах се, че нещо можеше да ми хрумне, например някакъв начин да разчета йероглифите сама. Или по някакъв начин да убедя Крис да ги разчете. Нещата станаха още по- сложни.

Внимателно се изкачих по стълбата с книгата под мишница.

Успешно стигнах в стаята си. За щастие този път всичко изглеждаше нормално.

Оставих книгата на бюрото. След това реших да обиколя апартамента, за да се уверя, че наистина всичко беше наред и че родителите ми бяха добре.

За мое леко притеснение, нямаше следа от тях. Пак усетих онзи страх. Но внезапно видях бележка оставена на плота. Приближих се бавно и бързо я прочетох. Сякаш камък се беше стоварил от сърцето ми, когато я прочетох. Беше от нашите. Бяха отишли на някакъв поход в планината, организиран от работата на баща ми. Значи засега всичко беше наред.

За жалост обаче днес беше сряда. Можех да изпусна училище, но тогава щяха да ме изключат. А и нямаше какво да правя цял ден вкъщи. А още по- малко да се лутам безцелно по улиците.

Сега имах една мисия. Да разчета странните йероглифи и да направя дяволското заклинание. В училище едва ли щеше да получа някакви отговори, но тук също нямаше как да разбера нещо.

Оправих се набързо и излязох. Белегът още седеше на бузата ми. Странното беше, че само аз и Крис го виждахме. За останалите беше невидим.
Но и по- добре.

Не след дълго бях в мъчителното даскало. Очаквах, че както предния път, погледите на учениците отново щяха да са забити в мен. Но за щастие и за моя почуда, абсолютно никой не ми обръщаше внимание.

Беше странно. Веднага след първия час, отидох при деветите класове и реших да потърся мистериозната ми "съотборничка" Кейти. Тя може би щеше да ми изясни нещо. Защото винаги когато се случеше нещо странно, тя първа разбираше за него. Беше вманиачена по необикновените работи. Даже неведнъж беше давала на полицията от своите разследвания. Беше перфектния човек за много мои въпроси.