ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

11 ¤Зловещият Дневник¤

Стоях като вцепенена и гледах в едно изречение от тетрадката, която ми беше дала Кейти. Просто мозъкът ми не можеше да смели цялата тази налудничава информация. Нямаше как да беше истина!

-Ехо, Рейвън- внезапно гласът на Кейти ме изкара от транса- Добре ли си?

Чак сега осъзнах, че може би от около 30 секунди не си бях поемала въздух. Издишах дълбоко и кимнах леко несигурно и уплашено.

- Спокойно. Може и да не е истина. Кой знае?!- каза Кейти.

- Но на кой е това?

-Ами... да го наречем главния герой. Трябва да прочетеш всичко и ще разбереш.

Кимнах леко неразбираемо и продължих да чета.

А какво пишеше всъщност?! Сега се пригответе почти всичко да ви се изясни...или пък не?! От вас зависи- ако вярвате в странни и зловещи неща- ще го разберете. На мен ми беше малко трудно да повярвам.

~тетрадката, която всъщност беше дневникът на въпросния 'герой'~

Беше непрогледен мрак. Главата ме болеше. Ръцете ми целите бяха в кръв. Имах чувството че всеки момент щях да припадна. А защо ли?!
Тя...тя беше виновна за всичко! Тази тъпа кучка!
А защо я мразех толкова?! Защо исках да се мъчи и да страда в последните си часове?! Не, не съм поредния лигльо който мрънка, защото са му разбили сърцето. Моето в момента е станало на прах!
Тя...беше ми казвала колко много ме обича. Колко държи на мен. И дори когато видя белезите ми от рязането, тя го прие. Наистина ме обичаше. Беше единствения ми близък човек.

И преди да я срещна...
Нямах приятели. Бях едно адски емоционално и жалко същество. Родителите ми се интересуваха от мен съвсем малко. Поне обичах книгите. Те бяха единствената ми утеха. Всеки божи ден отивах в една библиотека намираща се под земята.  Там имаше страхотни книги, които винаги ми помагаха да избягам от реалността. А най- хубавото беше, че знаех таен подземен път до библиотеката, който беше в подлезите и метрата и не ми се налагаше да излизам навън сред онези деградирали изроди.

Но един ден отидох отново и на вратата на библиотеката стоеше голяма табелка, която оповестяваше, че библиотеката вече не работи. Това ме срина още повече, понеже вече нямаше къде да забравям за реалността и гадния живот.