ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

28 ¤Болка, мъка, неописуема агония¤

Стоях уплашена на пода, по средата на начертания от мен пентаграм, с Дяволската книга в ръце, гледайки разтревожено пространството. Преди малко, точно преди да изгасне фенерчето ми, там стоеше фигура, бях сигурна. Може би беше Крис. Мислех си, че ще се опита да ме спре, но вместо това изчезна. Но и по- добре за мен. Сега можех да завърша Заклинанието за разкриване на дяволските тайни без да ме прекъсва никой. Поне се молех успешно да го направя.

Върнах погледа си към книгата. Усетих че цялата треперех. Наистина страхът ми в момента беше неописуем.

Продължих бавно и изразително да чета заклинанието, като си помагах с книгата Как да разчетем девилинския език- древния език на злото. По принцип лесно се справях с езиците и затова не ми беше особено трудно.

Всичко вървеше сравнително спокойно, докато не започнах да чета третия ред. Тогава внезапно усетих адска пронизваща болка в белега си. Но продължих да чета. Знаех, че рано или късно щеше да ме заболи. Нали Крис тъкмо от това се притесняваше?

Прочетох мъчително шесте думички на третия ред. Белегът продължаваше да ме изгаря, но беше търпимо. Много по- търпимо от това, което ми предстоеше да усетя.

Прочетох шесте думички на третия ред. Мъчително започнах с четвъртия.

Внезапно усетих болка и в главата си. Но тя беше сигурно три пъти по- силна, от тази в бузата ми. Направо започна да разцепва мозъка ми.

Силния болезнен вик, който се изтръгна от пресъхналото ми гърло, разцепи тишината. Болката в главата ми беше непоносима. Започнах да плача. Не спирах да крещя. Исках да спре. Не знаех какво да правя. Не можех да мисля. Болезненото усещане беше същото като онзи кошмар в Гробищния свят.

Погледнах едва едва към книгата, но уплашена установих, че почти нищо не виждах. Погледа ми се размазваше.

Сърцето ми започна силно да тупти. Сега какво щях да правя?! За Бога какво?!

Не спирах да рева. Емоциите на болка и страх се надпреварваха в мен, коя да ме превземе повече.

Но трябваше да го направя! Знаех, че щеше да се случи нещо подобно. Трябваше да науча всичко...

Опитах се ужасно мъчително да разчета петия ред. Сълзите замъгляваха още повече погледа ми. Хлипанията ми отекваха в тишината..