ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

7. ¤Пропаднах в бездната (буквално)¤

~2 седмици по- късно~
Седях на леглото си умълчана и загледана в пода.

Очите ми бяха червени от многото сълзи, които изплаках в тези седмици.
Китките ми пареха от разрезите, които си бях нанесла.
Сърцето ме болеше, заради всичко което ми се случваше...

Онова зло същество не спираше да ме измъчва. Постоянно си играеше с чувствата ми.

Един път дойде през нощта и просто стоеше и ме гледаше. Изобщо не помръдваше. Цяла нощ. Тогава ми се прииска просто да изпищя от страх.

Или когато вървях по улицата към вкъщи, го срещнах на тротоара. Тръгнах да бягам, но той ме сграбчи и после прошепна близо до ухото ми: ,,Ник го няма вече. Какъв кеф, нали, скъпа? Няма кой да те дразни и изневерява!" Тогава ми се прииска да му нанеса шамар там, на улицата, пред всички хора. И изпитах гняв и омраза. Рядко чувствах тези две емоции, но той ме накара да ги изпитам.

А пък последния път беше най- странно...
Аз се връщах от училище и го заварих на леглото ми. Когато ме видя, той стана и ми прошепна: ,,Някой ден ще осъзнаеш какво се беше случило. Може да не е много скоро, но тъкмо по- добре за мен- ще си отмъстя докрай. За да видиш че не е приятно да се играе с чувствата на хората! "

И внезапно ме целуна по бузата леко.
Сърцето ми започна да бие бързо. За малко даже ми стана приятно.

И докато се унасях в сладките си и объркани мисли, съвсем  неочаквано той замахна и ме удари силно точно там, където беше поставил устните си. Шамара беше толкова силен, че ме накара да падна на пода. И когато се осъзнах, него вече го нямаше...

Това се случи преди 10 минути. Още усещах парещата си буза. Още усещах устните му...
Какъв изрод само!
Но колкото и гняв да имах в себе си, страхът надделяваше над всичко.

Внезапно някой почука на вратата и гласът на майка ми се чу от другата страна:

- Ако не излезеш от тази стая, обещавам ти че ще извикам някакъв ключар да разбие ключалката и тогава лошо ти се пише- изкрещя тя.

Но аз нищо не направих, както и миналите пъти когато ме викаше. От 3 дена се бях заключила в стаята си. Не ядях, почти не пиех вода, а не можех и да спя. Момчето не ми позволяваше. Беше ме страх, че ще дойде докато спя. Страх ме беше от почти всичко, заради него.