26 ¤Болката...¤

684 61 9
                                    

Не след дълго пристигнах вкъщи задъхана и крайно уморена. През целия път от училището тичах, без да спирам. Това беше заради цялото любопитство, което ме беше прихванало покрай книгата с девилинския език. И заради факта, че само след 15 часа ставаше полунощ и тогава вече бях сигурна, че щях да успея да направя дяволското заклинание. Щях да науча всичко. Даже не можех да повярвам, че само от един малък дневник стигнах чак дотук!

Но да чакам 15 часа, за мен си беше истински кошмар. Затова реших да направя нещо, което правех винаги, когато исках да
мине по- бързо времето.

А това беше именно спането и слушането на музика. Двете ми любими действия. Затова бързо се шмугнах в леглото, пуснах си малко Kreator и Burzum и не след дълго се унесох в дълбок сън. Надявах се да поспя добре, за да имам сили за вечерта. Само дето не стана точно така, понеже кошмарите отново започнаха да ме измъчват...

Събудих се в мрачно студено място. Огледах се, но беше толкова тъмно, че не можех да различа нищо.
Не след дълго привикнах с тъмнината и уплашена установих, че се намирах в Гробищния свят. От всички места най- малко исках да се връщам там.

Стоях върху някакъв надгробен камък. Слязох от него и установих, че това беше гроба на Крис.

Не знаех какво правя тук. Но бях сигурна, че не сънувах това случайно, защото в последно време кошмарите ми винаги имаха нещо общо с реалността.

Отидох до езерцето с отровната вода. Тогава внезапно си помислих: "Ами ако реша да пия от нея?" Това беше само кошмар. Знам, че звучеше като пълна лудост, но едва ли щеше да ми повлиае нещо в реалността, а и ми беше любопитно, какво щеше да се случи.

Затова загребах с шепи от водата и чак сега осъзнах, че бях с ръкавици. Същите, с които бях и миналия път. Цялото ми облекло и външността ми се бяха променили отново.

Точно когато се канех да поднеса отровната течност към устата си, грачещ звук разцепи тишината и ме накара да подскоча от страх. Изпуснах водата на земята и се огледах.

Беше черен, ненормално голям гарван. Стоеше върху гроба на Крис и ме гледаше с черните си зловещи очи.

Внезапно разпери крилете си и политна. Проследих го накъде отива. Летеше право към гората. Същата, в която миналия път замалко не изгорях.

ANGEL IN DEVIL SHELL (BG) Where stories live. Discover now