15 ¤Смъртта ми...дали?!¤

759 55 4
                                    

Събудих се. Но не огряна от слънчевите лъчи или с усмивка на уста. Чувствах се ужасно...ужасно и ужасена заради всичко което научих...

Станах. Навън валеше като из ведро, затова настроението ми се скапа още повече. Не че не обичах дъжда. Даже напротив. Но точно сега той ми приличаше на сълзи, които капят от нечие лице...Това ме накара да се натъжа и аз да се разплача. Защото осъзнах нещо, на което не исках да повярвам..., че макар и леки, имах чувтва към онзи извратен самотен убиец...

Измих лицето си и се оправих бързо и с треперещи ръце.

Кой ден беше изобщо днес?! Напоследък ми се бяха случили толкова много неща, че изобщо нямах време да мисля за времето.

Погледнах телефона си. Шест дена от както животът ми се преобърна напълно. Шест дена откакто изгубих може би завинаги майка си. Шест дена откакто кошмарите не спират да ме преследват, когато открих онази библиотека и медальона в нея. Шест, шест, шест. Само при мисълта за това число се стрясках. Явно Крис се опитваше да ме уплаши. И успяваше.

Но колкото и да се страхувах, отново трябваше да се върна в библиотеката. Там имах най- много доказателства. Там щях да разнищя тази зловеща кошмарна история.

Но преди това трябваше да направя друго. Още докато умът ми беше пресен, взех една черна тетрадката и записах всичко в нея. Може би и аз трябваше да започна да си водя дневник.

След два часа записах всичко с всяка подробност. От началото до края. И чак когато препрочетох злите случки и кошмарите си, затвърдих мисълта си че дневникът на Крис и кошмара ми от снощи бяха едно към едно! Нямаше грешка!

Оставих новия си дневник на леглото и тръгнах с несигурни стъпки към библиотеката.

Докато слизах надолу по стълбата, внезапно осъзнах нещо страшно и замалко не паднах от това.
Сетих се за снимките, които Крис ми остави при първата ни среща. На последната Крис ме целуваше! Онова момиче наистина беше точно мое копие. А в кошмара се случваше същото! Пак онази моя двойничка... Или бях АЗ?! Не, не можеше да е истина. Но нали хората казват, че имаш няколко живота и се  прераждаш. Това звучи като пълна простотия, но в момента можех да повярвам на всичко! Нямаше друго обяснение!

Слязох от стълбата. Бях на мястото, където започна всичко лошо да ми се случва. Дано получех някакви отговори!

ANGEL IN DEVIL SHELL (BG) Where stories live. Discover now