ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

34 ¤Последни прекрасни мигове заедно¤

- Рейв, Рейв!- крещеше Крис.

Уплашена отворих очи. Огледах се трескаво. Не можех да повярвам, че бях жива. Че въпреки онзи мистериозен пожар, оцелях. Не можех да повярвам, че отново виждах прекрасното лице на Крис.

- Хей, мила, как си?- мило ме попита той.

- Пожарът...

- О, да...къщата изгоря до основи, но това не е от голямо значение. Важното е, че сега си тук, с мен и си невредима.

Усмихнах се нежно на Крис, въпреки че вътрешно емоциите ми бяха главно отрицателно настроени. Кой беше запалил онзи пожар?! И защо?!

- Дяволът- прочел мислите ми, веднага ми отговори Крис.

- Какво?!

- Ами...той е запалил пожара. Сигурен съм. Той не иска да бъдем щастливи. Дори и само за шест дена. Той желае само страданието ни.

Погледнах замислена към земята. Имаше логика. Наистина както Крис беше казал преди- нямаше как два демона да живеят щастливо. Нашите души принадлежаха на самия дявол. И той можеше да ни измъчва както си иска. И никога нямаше да ни позволи да бъдем щастливи.

Когато си помислих за тези неща, внезапно надеждата за малко щастие в живота ми мигом се изпари. Какво си мислех?! Аз бях демон! Нямаше как живота ми да се оправи! Даже може би щеше да се влошава...

Огледах се. Намирахме се в гората. Не виждах къщата, но можех да надуша дима от пожара.

Но всичко останало беше странно спокойно. Птичките пееха. Слънцето печеше. Растенията се полюшваха от лекия ветрец. Всичко беше прекрасно.

Но съвсем скоро цялата тази приказна гледка щеше да изчезне завинаги от съзнанието ми. Съвсем скоро...

- Какво ще правим сега?!- попитах Крис.

- Не знам, Рейвън. Мислех, че най- сетне нещата щяха да се подредят, но всичко хубаво е било просто една дяволска заблуда. Не знам как ще продължим още шест дена.

Загледах се замислена във величествените дървета пред нас. И започнах отново да премислям всичко...и хубаво и лошо. И че щяха само лоши неща най- вероятно да ни предстоят. Само болка и смърт.

Така или иначе щяхме да умрем. А може би, колкото по- рано беше, толкова по- добре. Нямаше как да живеем щастливо с Крис. Дяволът нямаше да го позволи.

За първи път в живота си бях толкова сигурна в нещо. Трябваше да умрем с Крис. Още сега. Нямаше смисъл да се измъчваме повече. Надежда отдавна нямаше.

Без да се колебая и секунда повече, бързо го казах на Крис. Отначало той ме погледна тъжно, объркано и уплашено, но после физиономията му стана някак безчувствена, погледна към природата и тихо промълви:

- Да го направим. Това е единственият начин да получим заслужената ни свобода.