Kingdom England (BG fanfiction)

Глава първа

Неутрална гледна точка:
   Беше началото на осемнадесети век и най-сетне беше постигнат мир между две велики страни, а именно Англия и Шотландия. В основата на мира не стояха просто два подписа и печата, които бяха поставени на лист хартия, а нещо много по-сериозно. Щеше да се сключи политически съюз, чиято главна роля беше дадена на вече порасналия син на владетелите на Англия – Елизабет и Ричард. Джеймс, беше сериозен двадесет и четири годишен мъж, който приемаше брака си с кралицата на Шотландия – Мери, доста сериозно. Той никога не беше одобрявал този тип съюзи, но сега беше готов да се впусне в един такъв, заради баща си и родината си, които обичаше по равно. Сватбата се планираше от месеци и тази вечер най-накрая щеше да се осъществи. Приготовленията течаха изключително оживено, защото освен сключването на един брак тази вечер, Англия чакаше двама много близки до кралското семейство хора, които бяха пожертвали много за нацията си.

Гледната точка на Деника:
   Бях се загледала през големия прозорец в кухненското помещение на кралския двор. За разлика от блестящия и обсипан със скъпоценности отвън и отвътре дворец, нямаше нищо общо с голямата стая, в която семейството ми си изкарваше прехраната. Нека дори да не споменавам за стаите, в които спяхме. Празненството тази вечер беше огромно. Планираше се от толкова много време, че дори не помня кога мама ми каза за първи път, че ще се състои.
   Докато размишлявах, погледа ми все още блуждаеше през стъклената повърхност. Гледах към градините  не защото исках да изляза и да подишам малко въздух, а защото нямах никакво друго занимание. Мама и татко бяха отишли с по-голямата ми сестра Теодора и съпругът й Джулиан до града, за да купят още продукти. Излязоха преди час и скоро трябваше да се върнат. Единственото нещо, което трябваше да правя, докато ги нямаше беше да наблюдавам поредния ябълков сладкиш, който майка ми беше поставила да се пече в пещта. За жалост се бях унесла в мисли и изобщо забравих за проклетия сладкиш, докато миризмата на изгоряло не стигна до ноздрите ми. Набързо изтичах до пещта и с помощта на един от уредите на мама извадих обгорелия и черен пай, който ставаше за всичко друго, освен за ядене. Нашите щяха да ме убият. Единствения вариант, който ми оставаше беше да приготвя нов. Знаех рецептата, но шанса да объркам нещо беше прекалено голям. Докато умувах какво да правя, вратата на стаята се отвори и семейството ми влезе през нея. Когато очите на майка ми попаднаха върху черното нещо до мен, едва не изскочиха от орбитите си. Хвърли торбите в ръцете на баща ми, хвана краищата на дългата си сива и мръсна рокля и притича разстоянието до мен. Огледа състоянието на сладкиша и когато ме погледна, имах чувството, че забиваше кинжали с погледа си.