Kingdom England (BG fanfiction)

Глава осма

Гледната точка на Деника:
   Вечерята в двореца. Моето време за почивка и четене на някой любовен роман. Не и тази вечер за жалост. Една от жените, които се грижиха за това се разболя.  И майка ми ме принуди да заема мястото й. Беше пределно ясно, че причината е в закъснението ми следобед. За първи път може би се примирих с такова задължение. Облякох черната униформа, която носеха, докато сервират и вързах косата си на опашка. Срещата с Хари във фоайето на двореца не напускаше ума ми. Особено и факта, че принц Джеймс беше с него, ме смути още повече. Ами, ако е разбрал за станалото и изгонят мен и семейството ми? Няма да си го простя.
   Когато най-сетне се намирах в малката стаичка между кухнята и балната зала, имах няколко минути да се науча как се държи поднос. Успявах да балансирам донякъде и с малко вяра, нямаше да се изложа. Минути след като часът удари седем аз и едно друго момиче бяхме натоварени с тежките подноси, които засега съдържаха по една кана с вода и четири предястия. Е, на Бритни предястията бяха три. Тя щеше да се грижи за краля и кралицата, защото имаше повече опит. За мен оставаха принцеса Ева, принц Джеймс, Мери и естествено Хари. Щях да се учудя, ако беше обратното. Мислите ми бяха прекъснати от Бритни, която ме побутна. Поех си дъх и тръгнах към масата, където вече всички бяха насядали. Когато я стигнах и то без произшествия, започнах да сервирам храната. Започнах от Мери, а след това - Джеймс, който ми хвърли странен поглед. Следващ беше Хари, който ми се усмихна, а аз едва не изтървах подноса, заради това. Поставих и храната пред Ева, а после взех каната в ръце. Започнах от принцесата и налях вода на всички. Бритни също беше приключила и двете се оттеглихме, докато стане време за второто ястие или някой ни повикаше.

- Справи се добре. – поздрави ме.
- Благодаря. – издишах дълбоко.

   Известно време по-късно, през което си говорех с Бритни, която беше със десет години по-голяма от мен, настъпи часът да поднесем основното. Отново натоварихме таблите и тръгнахме. Този път трябваше да отсервираме и предните чинии, което го правеше по-трудно. Притеснението се усили и може би това нямаше да ми се отрази толкова добре. Справих се с много концентрация с първите три и остана само Ева. За нещастие, точно тогава късмета ми изневери. Без да искам бутнах вилицата й и тя издрънча на пода. Разговорите престанаха, а Бритни ме погледна с ококорени очи.

- Толкова си непохватна! Бъди по-внимателна! – каза ми с висок тон.
- Много съжалявам. – отвърнах тихо и се наведох с подноса да взема падналия прибор, който вече не става за нищо.
- И трябва да съжаляваш.
- Стига, Ева. Това е една вилица все пак. Не й викай. – Хари се намеси и признавам, че съм му благодарна, че се застъпи за мен.
- Тя трябва да си знае мястото. Донеси ми друга! – заповяда ми.

   Набързо прехвърлих подноса на Бритни и изтичах до малката стая да взема нов прибор за Ева. За секунди отидох до шкафчето, на което стояха допълнителните прибори. Грабнах една вилица и се заканих да тръгвам с бърза крачка към масата, но не стигнах далеч. Сблъсках се с тялото на Хари и това ме учуди. Какво правеше тук и то точно сега? Преди да имам възможност да го попитам, той отмъкна вилицата от ръката ми и я захвърли на някъде. Устните му се разбиха в моите със същата скорост, с която разкара прибора на Ева. Ръцете му се озоваха на лицето ми, притискайки ме към себе си. Не осъзнавах какво се случва, защото всичко стана толкова бързо, но знаех, че ми харесва. Когато се отделихме един от друг, за да си поемем въздух, челото му опря моето, а зелените му очи уловиха моите.

- Не я слушай, чу ли? – прошепна и погали бузата ми с другата страна на ръката си.
- Но тя е… - започнах, но той ме прекъсна.
- Тя е нищо в сравнение с теб, повярвай ми. Просто я игнорирай. Важното е, че за мен значиш много.
- Благодаря. – усмихнах се.
- Няма защо. Дай тази вилица. – обърнах се, за да взема една и да му я подам. – Аз ще й я дам, а ти върви и си лягай. Ще се погрижа за това. – наведе се и целуна дясната ми буза. – Сладки сънища, красавице. – изчервих се, заради обръщението, което използва, а той се усмихна за последно преди да ме пусне и да тръгне обратно към балната зала.

   Определено не очаквах третата целувка, която току-що получих, да не говорим за думите му след това. Имах чувството, че ще се срутя на пода, а усмивката на лицето ми ще ме накара да изглеждам още по-глупаво и нелепо. Случващото се между мен и Хари все още нямаше име, но ми се иска това да се промени в скоро време. Още от първата ни среща в градината знаех, че има нещо различно в него и сега се убедих в това. Не беше като останалите хора, които живееха на втория етаж. По-скоро беше нещо, което ме караше да се замисля, че може би най-сетне ще изживея един свой роман, с моя история и мой финал. Със сигурност исках той да е от хубавите финали.