Kingdom England (BG fanfiction)

Глава четиринадесета

Гледната точка на Деника:
   Прибрах се в двореца след разговора, който проведох с Хари и първото място, което трябваше да посетя беше кухнята. Не съм се виждала с родителите си и сестра си от доста време. Да не говорим за Анабел. Това бяха първите й дни тук, а аз не бях до нея, за да й помагам. Просто съм невероятна приятелка, няма що. Прекосих коридорите и стигнах до вратата на кухненското помещение. Отворих и пристъпих вътре. Очаквах да намеря родителите си, но всъщност там беше само сестра ми. Сигурно пак са в града и купуват нещо или пък имат друга работа. Теодора само ме погледна и продължи да мие чинии. Предполагам е разочарована от мен и от това, че не съм се вслушала в съветите й да стоя далеч от Хари. Дано не е много ядосана, защото не искам точно тя да ми се сърди. Тя е най-близката от цялото ми семейство и не искам да сме в лоши отношения.

- Много ли си ми сърдита? – попитах предпазливо и седнах на един от столовете край масата, която се намираше в центъра на стаята.
- Не, защо да съм сърдита? Само където не ме послуша и усещам как ще си навлечеш страшно много проблеми особено след като принцеса Ева вече подозира за отношенията между теб и този, в когото е влюбена.
- Знам, но какво мога да направя?
- Аз ти казах какво можеше да направиш, но ти дори не си направи труда да се опитваш да го избягваш. Все едно още повече се сближихте. Няма да се учудя, ако и сте се събрали вече. Надявам се, че греша все пак. – каза и ме погледна в очите. – Нали?
- Ами… аз… такова… - опитах се да сформирам изречение.
- Не мога да повярвам! – заряза чиниите и избърса ръцете си, а след това седна на стола до мен. – Наистина ли му се върза, или просто още не ти е добре, заради пожара?
- Не виждам защо това толкова те притеснява?
- Защо ме притеснява? Притеснява ме, защото това е невъзможно. Той не е правилния човек за теб. Ще си поиграе малко и ще отиде при принцесата и двете го знаем.
- Той не е такъв.
- Да, разбира се. – каза със сарказъм. – Всички хора, които са от тази социална класа са такива. Опитвам се да ти го набия в главата, но ти отказваш да чуеш. Дано си права и не се случи нещо, което ще навреди на семейството ни, защото тогава ти ще бъдеш отговорна. Дано знаеш какво правиш и по какъв път поемаш, щом си тръгнала с него. – приключи сестра ми и се изправи.
   Явно няма огромно желание да говори с мен. А дори и да го има, иска само да ме критикува и да ми се кара като на малко дете. Отдавна бях минала осемнадесет все пак. Имах право сама да избирам какви решения да взимам за живота си. Ако поискам мога да си тръгна оттук и да не се върна никога. Проблема е само че няма къде да отида. Ако искам да се изнеса от двореца, първо трябва да си намеря друга работа. Парите също трябва да ми стигат. Трябва да покривам наема си и данъка, който се плаща на краля и кралицата. Заради този проклет данък сме тук. И не само ние. Анабел също е пример за това. Просто не е честно в такива времена обикновените хора едва да свързват двата края, а те да си живеят в този разкош тук и да продължават да вземат пари от по-бедните. Ако някой успее да чуе мислите ми сега, сигурно ще ми отрежат главата, но всеки има право на мнение и това беше моето.
   След не толкова сполучливия разговор със сестра ми, реших да потърся Анабел. Може би тя ще ме изслуша и ще ме подкрепи. Макар че, не беше правилно да й казвам за отношенията между мен и Хари, защото все пак имаше вероятност да каже на някой. Не знаех къде е в момента, но предположих, че първо ще проверя в стаята й. Не бях идвала в коридора за прислугата от известно време, но не се е променило особено. И защо ли очаквам да се промени? Оттук виждах дупката, която зееше в дъното на коридора. Това беше стаята ми. Е, предишната ми стая, която още никой не си е направил труда поне да сложи нова врата, защото скоро може да дойде нов член на прислугата. Новата и без това ми харесва много повече, защото е по-просторна и е отдалечена от всички тук долу. Когато пристигнах пред вратата на Бела, първо почуках и изчаках малко. Може би чисти горе и я няма. Няколко секунди по-късно обаче, вратата се отвори и когато тя ме видя, ме дръпна вътре.