Kingdom England (BG fanfiction)

Глава шеста

Гледната точка на Деника:
   Баща ми влезе в стаята ми секунди след като Хари излезе и аз дръпнах завесите. За щастие не забеляза разпръснатите по пода одеяла, които все още не бях прибрала. Накрая се оказа, че просто е искал да ме уведоми за това, че с мама имат малко работа в западното крило на двореца и ще се върнат чак вечерта. Все пак щяха да са тук, така че ако нещо се случеше, можех да ги потърся по всяко време. Аз и сестра ми щяхме да се погрижим за кухнята. Трябваше да се изчисти и да се подготви за вечерята довечера, както всяка друга вечер. Чакаше ни доста работа, а все още нямаше обяд. Искаше ми се този ден да свършва по-бързо.
   С Теодора се бяхме развихрили и си говорихме, докато вършехме работата, но по едно време бяхме прекъснати от това, че някой почука на вратата. Понеже бях цялата мокра, защото миех съдовете, сестра ми отиде да отвори. Заряза парцала на пода и притича до вратата. Не отне много време на Теодора да провери кой е и да се върне дотук. Бих казала, че го направи в рамките на няколко минути.

- Какво пак си направила? – чух гласа й зад себе си, който не звучеше много доволен. Беше по-скоро ядосан.
- Моля? – попитах, докато бършех ръцете си в една кърпа.
- Марта ми даде това. Пристигнало е за теб преди малко. – подаде ми малка картонена кутия, в която се намираше нещо доста тежко. Зачудих се какво може да е, защото не бях поръчвала нищо. – Няма ли да го отвориш? – да го отворя ли, или не? Не знам какво е, нито от кого е. Знам само че не го очаквах и не съм отговорна за това.

   В крайна сметка реших, че ще отворя кутията. Разопаковах тиксото, с което беше запечатана и бавно я отворих. Изненадах се, когато вътре намерих чисто нова книга. Отлично знам, че тази не беше част от колекцията ми. Е, поне досега. Внимателно я извадих от кутията и я разгледах. Беше доста дебела, което означаваше повече четене. Поне не беше нещо, което съм чела и за първи път от много време, щеше да ми е интересно. Отгърнах на първата страница и вниманието ми беше привлечено от една малко бележка. Не пишеше нищо повече освен буквата Х. Усмихнах се леко, защото се досетих от кого е книгата и в първия момент не повярвах, че той би направил нещо подобно или че е обърнал на внимание на книгите, които държeше снощи.

- Пак си поръчала книга. – каза отегчено сестра ми. Да, всичките ми книги са поръчани и общо струваха пари, които семейството ми нямаше в излишък, но успявах да спестя малко за някое ново попълнение.
- Да, така е. – излъгах, защото не исках Теодора да разбира, че тя е от Хари. Щеше отново да започне с лекциите си.
- Знаеш, че финансовото ни положение не е много добро, нали? – говореше ми все едно съм малка и не разбирам.
- Да, знам, но това са мои пари. – взех кутията и върнах книгата обратно в нея. – Ще я занеса в стаята си. Ще се справиш ли с останалото? Забравих, че трябваше да се погрижа за една от стаите на горния етаж.
- Върви, преди да са разбрали, че все още не е почистено. – позволи ми да изляза, а аз на секундата излязох от кухнята.