Kingdom England (BG fanfiction)

Глава седемнадесета

!В главата има открито сексуално съдържание!

Гледната точка на Хари:
   Днес се наложи да прекарам деня в компанията на кралското семейство, която за момента включваше и Пол. Не знам защо, но след като Деника ми каза за разговора между него и Ева, който е чула го ненавиждах двойно повече. Дори Джеймс ми направи забележка, затова че съм втренчен в него повече, отколкото трябва. Опитвах се да не обръщам внимание на глупавите приказки, които излизаха от устата му, също толкова старателно, колкото и не отразявах опитите на Ева да флиртува с мен.
   Минаха часове, през които аз трябваше да се влача след тях и да им разяснявам някои особености свързани с външния мир. За щастие баща ми също беше с нас, а това беше голяма помощ. Когато се прибрахме в двореца беше почти вечер. Всички направо се запътиха към балната зала, където се провеждаше вечерята. Докато тя траеше, Пол изчезна ненадейно. Обяви, че е приключил с храненето и отива в стаята си, но това ми изглеждаше много странно. Все още не беше поднесено основното ястие, а доколкото познавам него и любовта му към храната може да се каже, че бях доста учуден.
   Малко преди десерта аз също съобщих, че съм приключил и тръгнах към спалнята си. Баща ми остана на масата, говорейки си с крал Ричард. Те двамата наистина бяха необичайно добри приятели. Причината, поради която напуснах толкова рано беше, че исках да се видя с Деника. Не я бях виждал цял ден и наистина ми липсваше. Подминах своята стая и тръгнах към нейната. Предполагам, че ще я намеря в леглото, четейки поредната книга. За жалост не беше така, както си го представях. Тя изобщо не беше вътре. Останах доста изненадан, защото обикновено тя не излиза много, когато има свободно време. Затворих вратата на стаята й и поех към своята. Явно, няма да мога да я видя днес. Сигурно е някъде със семейството си. Може би са в кухнята, но не ми се рискува да проверя.
   Изведнъж пред мен се разкри неочаквана гледка. Неочаквана и доста притеснителна. Деника вървеше, най-вероятно към спалнята си, с наведена глава и макар че се опитваше да се прикрие, в очите й имаше сълзи. За секунди бях до нея, а когато разбра, че има някой пред нея, вдигна главата си. Когато погледнах в зачервените й от плач очи, имах чувството, че сърцето ми се разби на парчета. Изглеждаше разстроена, а вътрешно аз бях страшно ядосан. Не знаех кой е виновника за това нейно състояние, но имах сериозното намерение да разбера.

- Искаш ли да ми кажеш какво се случи? – попитах и я притеглих към себе си.
- Не искам да говоря за това. – прошепна тихо и се сгуши в мен.
- Красавице, кой те разплака? Кажи ми, моля те. – тя само поклати отрицателно глава в отговор. – Хайде, ела. Да не говорим тук, където някой може да ни види. - хванах ръката й и заедно тръгнахме към стаята ми. Отворих вратата и позволих на Деника да влезе първа. Аз също пристъпих вътре и затворих вратата зад нас. Поне тук нямаше кой да влезе и да ни види. – Сега ми кажи какво се случи.
- Нищо, спокойно, добре съм. – избърса сълзите си и се насили да се усмихне.
- Не се опитвай да ме заблудиш. Разстроена си и аз го виждам пределно ясно. Никой не плаче просто така. Какво стана, знаеш, че можеш да ми се довериш? – продължих да настоявам да ми сподели, а тя като че ли премисляше как да постъпи.
- Пол. – каза само това и погледна към земята.
- Какво ти направи този? – веднага усетих как кръвта във вените ми се раздвижи. Чак сега разбрах какво означава да си истински бесен на някого.
- Извика ме да почистя стаята му. – изрече и замлъкна за малко.
- И? – подканих я да говори. – Нарани ли те? Докосна ли те? Моля те, Деника трябва да ми кажеш какво се е случило.
- Първоначално не знаех, че това е той и се съгласих да изчистя стаята му. Отидохме там и аз започнах да си върша работа, а той стоеше отстрани и ме наблюдаваше. Изведнъж започна да говори някакви безсмислици. Разпитваше ме дали съм обвързана, или не, но накрая сам разбра,че отговора е да. След това каза, че ще съм била по-добре, ако съм била с него и нещо подобно.
- Той те е свалял? – попитах с доста силен тон без да осъзная, че мога да я изплаша така.
- Да, предполагам.
- Какво последва?
- Той ми каза името си. Стъписах се и без да искам съборих един предмет, който бил подарък от майка му. Развика ми се и ми наговори ужасни думи. Набеди ме, че съм си лягала с някой, за да задържа работата си.
- Ще го убия! – казах и тръгнах към вратата готов да разчленя това копеле, но една ръка ме спря.
- Не прави нищо, моля те. Ще стане по-зле. Просто забрави.
- Не мога да забравя. Той те е наранил, разплакал те е по дяволите, ще го убия, а след това ще пратя трупа му обратно в Ирландия.
- Моля те, просто остави нещата така. Помисли за това, което ще последва, ако направиш това, което си наумил. – опита се да ме спре за пореден път, но този път наистина се замислих. Не беше добра идея да се разправям с Пол точно сега, но това не означава, че няма да си го получи по-нататък.
- Права си. Не трябва да действам прибързано, но в най-скоро време ще се погрижа за него. Ще го накарам да си върне думите, обещавам ти. – казах и се наведох да я целуна.