Kingdom England (BG fanfiction)

Глава пета

Гледната точка на Деника:
Както всяка сутрин, слънчевата светлина нахлу през прозореца ми и ме принуди да си отворя очите. Премигах няколко пъти, докато посвикна и след като успях да фокусирам предмети отново, реших, че е време да ставам. И без това някой от родителите ми ще дойде да ме събуди скоро. Отметнах завивката и тръгнах да ставам, но нещо не ми позволяваше да мръдна. Когато се обърнах да погледна, едва сподавих вика, който щеше да напусне устата ми. Опитах се да запазя спокойствие и да се измъкна от хватката на този, който се беше намърдал в леглото ми. Отне ми известно време и доста усилия, но накрая успях да се изправя на крака. Зачудих се какво да правя сега, но отговорът беше много прост. Взех възглавницата си и го ударих няколко пъти един след друг. Той се размърда и най-сетне след сигурно десетия пореден удар, Хари отвори очите си.

- Какво става по дяволите? - проговори със сънения си глас и се изправи в седнало положение.
- Какво става ли? Какво правиш в леглото ми? Нали щеше да спиш на пода? - развиках се леко, а той разтърка очите си.
- Щях, но не можах да заспя. - отговори все едно е най-очевидното нещо на света.
- И заради това се намърда при мен? - попитах все още ядосано, а той кимна положително. - Ти си... - не можех да намеря правилната дума да го опиша. - Невъзможен. - проговорих след като измислих прилагателно.
- Да, не го чувам за първи път. - отвърна и отметна завивката от себе си, а след това стана. Все още беше с дрехите си от вчера и Слава Богу, за което. - Ако искаш да знаеш, трябва да ми благодариш, че не те оставих да се изтърсиш от леглото. Придърпвах те навътре на всеки десет минути. Винаги ли спиш на ръба, или си усетила, че съм при теб?
- Колко си нагъл!? - извиках възмутено. - Нямаше да се налага да ме наблюдаваш, ако просто не беше идвал при мен. И да, винаги спя на ръба.
- Чудесно. Следващият път сме в моето легло, там поне има повече място. - каза, а аз хвърлих възглавницата си по него, но за съжаление, той я хвана и я върна обратно върху леглото.
- Дени, добре ли си? - гласът на баща ми и почукването на вратата, учестиха пулса ми.
- Да, просто видях паяк. - отговорих, а през това време хванах Хари за ръката и го замъкнах до прозореца. - Излизай. - прошепнах му и отворих прозореца, а той ме погледна учудено. - Хайде де, на първия етаж си. Земята е на метър по-надолу.
- Имаш ли нужда да се погрижа? - чух загрижения глас на баща си, докато се опитвах да избутам нашественика от стаята си.
- Не! - извиках, опитвайки се да звуча сигурно, докато затварях прозореца след измъкналия се и дърпах завесите, без да дам възможност на Хари да каже, каквото и да е.