Kingdom England (BG fanfiction)

Глава десета

Гледната точка на Деника:
   Приготвянето на вечерята тази вечер, а и самото й протичане беше доста по-спокойно от обикновено. Може би се дължеше на това, че Хари и Джеймс ги нямаше или на това, че с Анабел се забавлявахме. Дори изявихме желание да почистим кухнята след цялото готвене. Мама едва не припадна, когато й съобщих тази новина. Не знам защо драматизираше толкова, при положение, че и аз върша работа. Готвя, чистя и подреждам, макар че често преди да направя нещо, мрънкам. Все пак това е живота ми и аз го приемам.
   С Бела се бяхме разчистили из голямото помещение и си говорихме. Тя ми разказа доста неща за живота си. Родителите й са починали и сестра й се е принудила да се омъжи, а Анабел е трябвало да дойде тук. Не им е било лесно да се разделят, но обстоятелствата са го изисквали. Определено й съчувствам, но беше ясно, че е изморена от това хора да я съжаляват.

- Достатъчно научи за мен. Разкажи ми нещо повече за теб. – Анабел се обади, докато миеше чинии.
- Няма нищо за мен. Скучно е. – свих рамене и продължих да бърша пода.
- Нямаш ли други приятели в двореца? – засмях се леко на въпроса й.
- Да, книгите, които чета.
- Ами… по-специален приятел? – подсмихна се и ме погледна.
- Аз? – попитах шокирано. – Разбира се, че не. – отрекох на мига.
- Сигурна ли си?
- Да, Анабел, сигурна съм. – засмях се, защото си помисли, че я лъжа.

   Теоретично погледнато не я лъжа. Е, ако изключим случките с Хари, но те не се броят. Последно, когато проверих, нямахме връзка с него. Това, че се целунахме няколко пъти, не означава нищо. Вероятно е било просто импулсивно движение от негова страна. Три такива движения да сме точни, но кой ги брои.
   След като избегнах неудобната тема с Бела, двете довършихме почистването и се отправихме към стаите си. Утре беше първия й работен ден тук и трябваше да стана рано, да се приготвя и да започна да обяснявам. Сигурно ще има и стаи за чистене, но ще я взема с мен. Тъкмо ще свикне и ще се научи на още нещо. Когато вече бяхме в коридора със спалните на прислугата, двете се разделихме пред нейната врата, а аз продължих към моята в дъното на коридора. Дано успея да заспя бързо за разлика от обикновено, защото ще ми трябват сили.

Гледната точка на Хари:
   Днешния ден протече по-различно, отколкото беше планирано. Трябваше да го прекарам в двореца с Джеймс, обсъждайки някои работи свързани с външната сигурност на страната, но вместо това цял ден се занимавах с разярени граждани. Сутринта в центъра на Лондон са избухнали размирици и краля дискретно, за да не всява паника, ни помоли да прекратим бунтовете. Джеймс, аз и допълнителен арсенал от войници тръгнахме натам и прекарахме целия ден там. Накрая всичко завърши с арести за по двадесет и четири часа, защото нямаше големи щети. Макар че бях сред бунтуващите се мъже, причината за това все още не ми беше ясна. За какво протестираха? Власт, права, пари? Нямах никаква идея откъде се взе това сега. И без това взаимоотношенията ни с Франция не са идеални, последното което трябваше на Англия беше гражданска война.
   Вече беше почти полунощ и единствено исках да се приберем в двореца и да си легна. Джеймс довършваше някои документи и беше чудесно, когато ми съобщи радостната новина, че можем да си тръгваме. Поехме заедно с другите хора от армията, които бяхме взели сутринта, по обратния път към двореца, а с Джеймс се стараехме да поддържаме минимален разговор, който скоро замря.