Kingdom England (BG fanfiction)

Глава единадесета

Гледната точка на Хари:
/На следващия ден/
   През остатъка от снощната вечер, след като оставих Деника при лекаря, се върнах в стаята си. Легнах си, но не можах да заспя. Въртях се в леглото цяла нощ, мислейки за Деника и това дали е добре. Не знаех дали диша, да не говорим за състоянието й като цяло. Едва дочаках да се съмне, за да отметна завивките и да стана. Облякох се набързо и изхвърчах от стаята си. Зачудих се дали първо да не отида при Деника, но ако го направя сега цял ден няма да мога да функционирам нормално. Ще ми е в главата непрекъснато и няма да мога да си свърша работа. Трябваше да огледам щетите и макар че не знам кой ще ги възстанови, бях длъжен да го направя. След като реших, че ще започна с проверката, отидох да намеря Джеймс. Беше доста рано, но като го познавам при настоящите обстоятелства едва ли е спал много. Точно както очаквах, засякох познатото му лице по коридорите.

- Спа ли? – попита ме, а аз поклатих отрицателно глава. – Как е Деника? – учудих се, че знае за това.
- Ти откъде разбра?
- Ева ми каза. Беше доста възмутена от това, че те е видяла с прислужница на ръце.
- Тя умираше. Какво можех да направя?
- Постъпил си правилно, Хари. Не те съдя. – потупа ме по рамото. – Все пак не си можел да оставиш приятелката си да умре.
- Тя не ми е приятелка.
- Какво? Мислех, че сте заедно. – звучеше изненадан.
- Грешно си мислил. – засмях се. – Харесвам я, но не знам как да подходя към нея.
- Не можеш да я вкараш в леглото си ли? – засмя се силно и ме погледна, очаквайки истински отговор.
- Може и да мога, но не искам да го правя. Не заслужава този начин на любов.
- Кой начин? Хубавия секс ли?
- Не. Безчувственото чукане. – отговорих и поех към крилото със стаята на Деника, а Джеймс ме последва.

   Докато вървяхме към мястото, което беше най-пострадало, добрия ми приятел не преставаше да ме разпитва за отношенията ми с момичето от кухнята. Единственото, което успя да измъкне от мен беше първата ни целувка в стаята ми. Но разбира се на Джеймс и това му беше достатъчно да започне да си съчинява разни сценарии и истории. Понякога се чудя дали той наистина е на двадесет и четири. За бъдещ крал често се държи незряло.
   Първите стаи от дългия коридор бяха непокътнати. Пожара дори не ги беше докоснал. Само миришеше на изгоряло. Колкото повече се приближавахме към дъното, толкова повече положението се влошаваше. Вратите бяха обгорени, а като се има предвид, че са дървени, буквално можеше да видиш всичко отвътре. Най-накрая се озовахме пред стаята на Деника, която нямаше врата изобщо. А, колкото до това, което беше вътре? Е, то беше изравнено със земята. Всичко беше едно празно пространство между четири черни, обгорени стени.