Kingdom England (BG fanfiction)

Глава тринадесета

Гледната точка на Хари:
/На следващия ден/
   Днес беше един необичаен ден, защото в двореца идваше специален гост. Пол, беше братовчед на Ева и Джеймс, но живееше в Ирландия и рядко идваше дотук. Не съм го виждал от може би пет години. Той беше много близък с Ева, за разлика от отношенията му с Джеймс. Не се разбираха особено добре, но аз се стараех да поддържам горе-долу приемливи отношения с него. По случай идването му щеше да се организира посрещане в предния двор. Всички трябваше да присъстват и това включваше мен. Предпочитах да прекарам сутринта с Деника, но поне се надявах, че тя също ще бъде там.
   Беше почти десет и Пол щеше да пристигне всеки момент. С Джеймс се срещнахме в коридора и заедно тръгнахме към стълбището. По пътя не спираше да се оплаква и да мрънка, заради това, че Пол идва. Разбирах го. И на мен ми се е налагало да търпя хора, които не понасям. Когато излязохме през портите вече половината дворец се беше събрал. Не знам защо се преставараха толкова, при положение, че той е просто един роднина, който се сеща за леля си и чичо си само когато трябва да се урежда нещо двързано с политика. Изключение беше Деника. Огледах се за нея, но никъде не я видях. Струва ми се странно като се има на предвид, че сестра й е тук и ме гледа доста лошо на моменти. Докато на ум съставях план как да избягвам Пол възможно най-много, забелязах как той се приближава към нас заедно с коня си, който беше най-грозното същество на земята. В това съм абсолютно сигурен. Пол слезе от него и първо се поздрави с Ричард и Елизабет, а след това Ева му се хвърли на врата. Двамата се прегърнаха, а Джеймс само изпуфтя. Ще му е доста трудно да изтърпи Пол по време на престоя тук. След като той и Ева решиха да се пуснат, той дойде при нас.

- Братовчеде, радвам се да те видя. – Пол поздрави Джеймс, но той не отвърна.
- Искаше ми се да мога да кажа същото. – Пол се засмя и насочи погледа си към мен.
- Хари, не сме се виждали от колко… три или четири години?
- Всъщност пет, но няма значение. Как си?
- Добре. А ти? Чух, че си наследил баща си, поздравления.
- Благодаря. – стараех се да се държа възможно най-пристойно, но и аз не го харесвах особено много.
- Дано не ни вземеш на прицел. – засмя се и тръгна към портите.
- Дано не ни вземеш на прицел. – изимитира го Джеймс. – Ако зависеше от мен първо него щях да гръмна.
- Хайде, успокой се. Не го мисли толкова и ще си е отишъл преди да се усетиш. – потупах го по рамото и двамата отново влязохве в двореца.
- Къде е Деника? Не я видях отвън. – попита Джеймс, а аз свих рамене.
- Не знам. Сигурно е в стаята си. Ще отида да я видя.
- Добре, върви.