Kingdom England (BG fanfiction)

Глава осемнадесета

Гледната точка на Деника:
/На сутринта/
   Обикновено бях свикнала всяка сутрин да се събуждам в своята стая и в своето легло, но не и днес. Бавно отворих очите си и в първия момент се стреснах от факта, че не бях там, където всеки ден се събуждам, но скоро спомените от случилото се снощи нахлуха в съзнанието ми. Погледнах надолу и видях, че все още съм без дрехи, а ръцете на Хари са увити около кръста ми. Надигнах главата си от възглавницата и първо забелязах именно него, който вече се беше събудил и ме наблюдаваше.

- Как си, красавице? Наспа ли се? - попита, а аз кимнах положително. На това легло се спеше много по-добре, отколкото на моето. Да не говорим за старото, което изгоря.
- Да, но колко е часа? - изведнъж се сетих, че всъщност имам работа за вършене и не можех да си позволя да се излежавам до късно.
- Почти десет. - отговори, а очите ми се разшириха след чутото.
- Закъснявам! Нашите ще ме убият! - набързо скочих в леглото и тръгнах да ставам, но две ръце ме върнаха обратно.
- И без това изпуснахме закуската. Няма смисъл да бързаш, а и днес искам цял ден да си с мен.
- Трябва да помогна на родителите си, а и не съм виждала Анабел от много време. Оставих я да се оправя сама тук, въпреки че е нова и че обещах да съм до нея, докато свикне.
- Знам, но моля те, остани още малко. - помоли тихо и устните му се залепиха за врата ми.
- Не знам. - казах все още, колебаейки се.
- Не искам да си тръгваш, не и след това, което направихме снощи. Би трябвало да прекараме деня заедно .
- Така е, но аз не мога да си позволя да отсъствам още един път. Освен това не съм ходила в кухнята от толкова много време, че сигурно вече имам заместник.

   В следващия момент на вратата се почука. Веднага изпаднах в паника. Това можеше да е всеки. Нямаше къде да се скрия, защото докато притичам разстоянието до другата стая, въпросния човек вече ще е влязъл. Естествено, първосигналната ми реакция беше да надигна завивките и да се скрия под тях. Определено ще ме видят и ще разберат, че има момиче в стаята, но поне няма да разберат, че това съм аз. Не ми се мисли какво ще се случи, ако през вратата влезе принцеса Ева. С мен е свършено. Първо, разбира се, ще го отнеса от семейството си, а след това най-вероятно ще ни изгонят.

- Влез. - чух гласа на Хари, който се разнесе из стаята и няколко секунди по-късно вратата се отвори. Чух стъпки, които пристъпиха прага и се приближиха. - Какво има?
- Нищо, просто не дойде на закуска и се притесних. - не съм много сигурна, но мисля, че това е гласа на принц Джеймс. - Сега като гледам, разбрах защо не си се появил.
- Да, добре. Нещо друго?
- Дойдох да ти кажа, че днес си свободен. Вземи си почивка и прекарай малко време с момичето, което се опитва да се скрие под чаршафите. - въпреки че Джеймс, не знаеше, че това съм аз, усетих как се изчервих заради думите му. Точно когато се обърна, за да си върви каза нещо, което ме накара да замръзна на място. - Здравей, Деника. - след това се чу затваряне на врата.