Kingdom England (BG fanfiction)

Глава дванадесета

Препоръчвам да слушате песента, докато четете. Това е най-добрия кавър, който съм чувала, конкретно на тази песен и мисля, че се връзва идеално със случващото се в тази глава.😍💖

Гледната точка на Хари:
/три дни по-късно/
   Трите дни, които Деника прекара в лазарета, изминаха. Днес трябваше да види новата си стая и много се надявам да й хареса. Бях се погрижил да я направя като нова, защото определено не беше ползвана от доста време и имаше нужда от някои друг ремонт. Като за начало Джеймс успя да ми помогне да уредим проблема с напуканата сива стена. Вече беше поправена и беше пребоядисана в прекрасен светъл нюанс на синьото. Мебелите, които отново успях да издействам с помощта на Джеймс, също бяха чисто нови. Накрая останаха само вещите й. Разбрах, че Деника се е сприятелила с едно ново момиче на име Анабел. Запознах се с нея и една вечер двамата поговорихме доста дълго. Обясних й ситуацията и тя с радост прие да ми помогне. Щеше да отиде до града и да купи нещата, които предварително бях запланувал. Едва снощи Анабел приключи с подреждането на стаята, защото аз нямах никаква идея как да го направя. Наистина ми помогна много.
   Днес беше четвъртия ден от случката с пожара и за щастие Деника беше добре и нямаше опасност да й се случи нещо неочаквано. Докато стоях в своята стая и обмислях вариантите, в които Деника нямаше да хареса своята, не бях забелязах кога е станало десет. Вчера се бяхме уговорили, че ще мина да я взема и ще я заведа до новата й спалня. Набързо изхвърчах от стаята и се стрелнах по коридора напред. След броени секунди вратата на лазарета беше пред мен. Отворих внимателно и пристъпих вътре. Деника беше облечена в една бледо зелена рокля, която предполагам, че е на сестра й. Все пак всичките й дрехи бяха изгорели, а тя нямаше никаква идея, че вече имаше нови, които я чакаха в гардероба. Усмихнах се, когато я видях как връзваше косата си. Макар че, не носеше рокля, която да прилича на тази на Ева, на кралицата или на която и да е друга заможна жена, беше ужасно красива. Когато забеляза отражението ми в огледалото, се обърна и се усмихна с прекрасната си усмивка. Това момиче беше по-хубаво и от най-натруфената госпожица в цяла Англия, кълна се.

- Готова ли си? – попитах я, когато се приближи към мен и ме погледна със сините си очи, в които се четеше вълнение.
- Да, нямам търпение да я видя.
- Надявам се да ти хареса. – отворих вратата отново и й направих път да мине преди мен, а след това затворих зад нас. Дано не се налага да идваме отново тук.
- А, аз се надявам, че не си прекалил с каквото и да си правил там. – погледна ме строго.
- Не давам гаранция. – засмях се, а тя въздъхна.