Kingdom England (BG fanfiction)

Глава двадесета

Гледната точка на Деника:
   Нямам думи, за да опиша какво изпитвам в момента. Буквално не знам къде се намирам и какво се случва с мен. Откъде по дяволите се появи тази идея за сватба между мен и Пол? Та ние дори не сме се виждали от случката в стаята му насам. Е, като изключим разминаването по коридорите, разбира се. Не искам да си представям какво им е на родителите ми. Сигурно са по-зле и от мен. Собствената им дъщеря, не им е казала, че има връзка и сега изведнъж е решила да вдигне сватба. Да, вярно е, че нещо подобно се случва в живота ми, но определено без частта със женитбата и Пол. Можех да остана там и да кажа на всички истината. Това, че между нас няма нищо и всичко е измислица, но след думите, с които бях заплашена, нямах особено голям избор. Не искам други хора да страдат заради мен. Все още не искам да си помислям какъв ще бъде живота ми, ако наистина се омъжа за това нещастно копеле и замина с него за Ирландия.
   Първо, обаче трябва да помисля как да се справя с това, което предстоеше. Разговора с него, който очевидно щеше да се проведе в моята стая, понеже се бяхме запътили право натам. По-скоро той вървеше натам и ме влачеше след себе си. Исках да го избутам от себе си и да изчезна, но не можех. Щях да си навлека гнева му, а това е последното нещо, което искам да видя отново. Най-сетне пристигнахме пред стаята ми и той отвори вратата. Бутна ме, за да вляза, а след това и той го направи. Затвори с трясък зад нас и се облегна на рамката на дървената повърхност. Усмивката, която имаше на лицето си, не предизвикваше нищо друго освен отвращение и страх в мен.

- Защо правиш всичко това? Какво съм ти направила, че искаш да се ожениш за мен само за да ме отдалечиш от тук? – престраших се да го попитам.
- Отговорът е много прост и съм убеден, че ти го знаеш. – каза и започна да се приближава към мен.
- Не, не го знам. – проговорих и заотстъпвах назад.
- Помисли пак. Ти отне нещо, което принадлежеше на братовчедка ми и е време да си платиш за това.
- За какво говориш, по дяволите? – извиках.
- Не така, скъпа, не ти отива. А и за твое добро, по-добре спазвай приличния тон, когато говориш с мен. – предупреди ме. – Нека ти помогна. Името Хари говори ли ти нещо?
- За това ли е всичко? Искаш да ме разкараш от него, като ме принудиш да се оженя за теб?
- Братовчедка ми го иска. Аз съм просто главната пионка в този план. За жалост ще трябва да те търпя, до края на дните си или поне докато не ме вбесиш и ме принудиш да те убия. – погледнах го с разширени очи. – Толкова си наивна, че просто не е истина. – засмя се силно, но ситуацията изобщо не беше за смях.
- Ти и Ева наистина не сте наред. – заключих, а очите му веднага се промениха. Станаха по-тъмни за част от секундата.