Kingdom England (BG fanfiction)

Глава трета

Гледната точка на Деника:
/На сутринта/
   Бях безкрайно изморена след цялото това разчистване на снощното тържество и си легнах едва в три през нощта. Спеше ми се изключително много и нямах търпение да спя поне до обяд, защото обикновено не ме будеха след стоене до толкова късно, така че си легнах спокойна. За жалост, както очите ми бяха затворени и сънувах някакви безсмислени неща, някой влезе в стаята ми и пусна слънчевата светлина през прозорците. Веднага се разсъних и отворих очите си, за да привикна по-бързо. Когато успях да прогледна нормално, разбрах, че нарушителя на съня ми беше мама. Не проумявам защо ме събуди при положение, че снощи ми каза, че ще мога да се наспя. Изправих се в седнало положение в леглото и я погледнах сърдито.

- Не се цупи, а ставай. - подкани ме тя. Сериозно ли?
- Колко е часа? - попитах, докато разтривах очите си.
- Единадесет. Достатъчно те оставих да спиш, трябва да свършиш някои неща в града. - простенах, когато чух думата „град". Това означаваше дълго ходене по улиците на големия Лондон.
- Не може ли Теодора да отиде? - имах надежда, че тя ще се съгласи да прати по-голямата ми сестра.
- Не, тя има друга работа в двореца. Вече си на двадесет и е крайно време да спрем да се отнасяме с теб като с малко дете.
- И преди не го правихте. - промърморих тихо под носа си, за да не ме чуе. - Добре, дай ми малко време да се приготвя. - примирих се с положението и отметнах завивките от тялото си.
- Отиваш на пазар, а не на бал. Имаш двадесет минути. - оповести майка ми и напусна пределите на стаята ми.

   С тежка въздишка станах от топлото си легло като първо го пооправих малко. Използвах банята, която беше предназначена за прислугата, за да си взема един душ набързо, а след това облякох една дълга, права бяла рокля, която носех само, когато ходих до града или по специални поводи в семейството ни. Не беше нищо особено, но беше по-хубава от сивите униформи, които майка ми носеше през по-голямата част от времето. Сресах дългата си коса и слязох долу в кухнята, където трябваше да се намират родителите ми. Дори и закуска не ми предложиха. Просто ми дадоха списък с няколко неща, които не можеш да намериш из градините и пари, които трябваше да бъдат точни според многократните изчисления на майка ми. Взех една малка и доста стара вече на възраст чанта, която преметнах през рамо и сложих парите вътре. Без да кажа нищо повече, отворих вратата на кухнята, която водеше към външния свят, а не към двореца, както тази през която влязох. Какво да кажа. Всичко тук е с две врати.
   Заобиколих едната страна на двореца, а за да изляза изобщо от пределите му, трябваше да стигна до портите. Отиването до там отнемаше до десет минути с моето темпо на ходене. Когато най-сетне излязох от двореца и тръгнах по дългата улица, която водеше към града, един глас, който дойде от някъде ме накара да се спра и да се обърна към източника.