Гледана на Джимин.
Вчера хьонг получи съощение от най-добрия си приятел,че се нуждае от него.Да ревнувам малкото тъй като не го познавам,но все пак този как беше Хосок има нужда от Шуга.Разбирам го все едно джин да се нуждае от мен.Йонги наистина се притеснява да не му се расърдя.Вчера ме попита поне 20 пъти дали има проблем.Обичам го и му вярвам толкова ли не разбира.Ох глупавия звук от телефона ми прекъсна мисленето ми.Същобщеное от моето Дади.
Suga_Swag: Коте сигурен ли си,че нямаш проблем.Смисъл Хоби не е добре пък и одавна не сме се виждали ей така да се по веселим.Винаги имаме тренировки и дори не можем да си поговарим...
Ох той не разбра ли вече казах му 100 пъти че свичко е окей...ох това момче ще ме умори.Но за това си го обичам.
JiBooty: Да бе хьонг всичко е наред казвах ти го вчера казвам ти го и сега.Имаш приятели с който също искаш да се виждаш рабира се това не е проблем за мен.Имам ти пълно доверие.Знам че не би ми изневерил и че много ме обичаш.Но аз пък те обожавам.Приятно изкарване ще закъснееш побързай.До после хьонг ❤
Suga_Swag: Мерси любов до после обичам те ❤
Seen:
Гледна точка на Йонги:
Вече чаках Хосок.Радвам се че моето ангелче ме разбра и че ми вярва,но какво по дяволите ства с Хосок.След малко го видях да се задава беше увесин нос.Личеше си,че не е добре тъй като по принци е много енергичен.
-Хей Хоби!Какво има?- той просто ме прегърна отвърнах му горкия ми Хосок..
-Шуга хьонг,искам да го говорим ,но нека първо направим нещо забавно за да се разведря ства ли?
Нарече ме хьонг...Рядко го го прави значи не е добре...
-Да разбира се ще правим казвато искаш.Същоно да отиден за сладолед в любимата ти сладкаркоца,а после на "мястото".-Той се умихна и кимна като тръгна пред мен.По пътя не говорехме.Щом не говори заначи наитина не му се говори.Това се пак е Хосок.Скоро бяхме в сладкарницата.Взех му от любимия му сладолет с орео,а за себе си ментов с шоколадов чисп.И се отправихме към моятото.Хосок ядеше и пускаше глупави шегички заливахме се от смях.Което значеше че вече е по добре.Това ме накара да си одъхна малко.Сега се сетих за сладкия смях на моя Чимчим.
Хоби ме извади от транса като ме дръгна за ръката.
-Хайде де Шуга стига си се бавим,а дай малко зар на тези хубави крака!!-Разбира се продължаваше с неговите глупави шегички.
-Ама разбира се че са хубави!!А ако заеш как играят баскет бол!-Изхулох се както и той.Не усетно стог стихме до "мястото".То представляваше стар изоставен васей и малка постройка циментова до него,вичко вече изсувано с графити.Нашите графити.Седнахме така на края на басейна така че кракара ни да висят.Хоби прочисти гърлото си и продима.
-Няма да обърта.От одавна испитва чуства към теб знам,че имаш гадже и аз не одобрявам връската ви не само защото те открадна от мен,а и защото е един непознат...Харесвам те Шуга не мога да го крия повече..-след тези думи той сля усните ни.Шокирах се,но после отвърнах.Съжелявам Джимин,но той е най-добрия ми приятел...
------------------------------------------------------
Не ме убивайте.Сори за грешките.
YOU ARE READING
Maybe I fall in love ||Yoonmin|| Texting
Short StoryДжимин е обикновено момче на 17 години,което е тормозено от сълчениците си.Родителито му не му объщат внимани и мислят,че парите са любов.Той е балетис и обича да пее.Срамежлив е,но кагато е онлайн е смел,сваляч. Юнги е на 18 години.Капита на баскет...
