Джимин е обикновено момче на 17 години,което е тормозено от сълчениците си.Родителито му не му объщат внимани и мислят,че парите са любов.Той е балетис и обича да пее.Срамежлив е,но кагато е онлайн е смел,сваляч.
Юнги е на 18 години.Капита на баскет...
Гледна точка на Джимин: Тъкмо свърших училище и с Куки излязохме ма двора и се рапътихме към едно кафене.Там щяха да ни чакак Шуга и Техьонг.Джонкук ми говореше нещо,но аз не го слушах не защото не ми беше интересно просто бях притеснен за хьонг.Тази история с баща му притесняваше и дванани.Трябваще да измисля някакво решениена проблема.Може би ако просто говоря с баща му,но хьонг ще се вбеси.Реших да почина малко от тези мисли и да си поговоря с Куки.Разтърсих глава и насочих вниманието си към него,но след малко съжелих.Той ми разказваше какъв секс са правили с Тете.Куки си беше глупчо,но си го обичах.С моята лоша кординация разбира се се бутнах в някой.Надигнах глава и видях висок мъж с значителма мусколна маса.С други думи приличаще на горила.
-Извинете!-казах просто аз.Той ме огледа целия и се облиза.Това ми изглеждаше гнусно.
-Ти ли си Джимин?-попита той,а аз само кимнах.На лицето му заигра мазна умивка.
-А защо ме търсите?-попитах аз.Бях малко изплашен.Хьонг често казваше,че се плаша по-лесно и от малко коте.
-Трябва да ти пресам едно съобщение!Трябва Юнги да отиде да учи за лекар!Ако не правите каквото господин Мин казва ще стане нещо наистина лошо!Това беше съобщението!Лек ден!-каза той и тръна по пътя си обърнах главата си на зад за да видя как се одалечава.Той също ме гледаше,но не къде да е,а в дупето.Побиха ме тръбки от страх и се обърнах към Джонкук Той ме гледаше толкова объркано.
-Чим какво става за бога?-попита огрижено той.И ме прегърна.
-Ще ти разкаша вичко само искам да отидем по бързо при Шуга и Те!-той кимна и ме задърпа към кафенето.След 10 минути вече бяхме влязли.Отдидохме при момчетата и още преди да съм седнал истрелях вичкара информация на Шуга.Той ме придъпа и обви ръце около мен след това каза.
-Спокойно любов моя!Ще те зашитя от вичко и всеки!Давам ти дума!-погалих бузата му и отвърнах.
-Ще се справим заедно!Винаги ще сме заедно!Обещай!-подадох котрето си,а той го слете с своето.
-Обещавам!-каза и се уснихна мило.Беше време да разкаше на Куки и Те какво става.След дълги обеснение те най-сетне занаеха вичко.
-Ще ви подкрепим каквото и да става!-казаха в един глас.Това значеше толкова много за мен... ------------------------------------------------------ Сори за грешките❤.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
