Гледна точка на Юнги:
Събудих се и държах моя малчо в силна прегрътка изпълнена с толкова любов.Отгледнах към електрония часовник на нощното шкавче.Оставаха цели 20 минути до аларната.Всеми който ме познавале знаеш,че никога не я изпреварвам.Все пак бях твърде огрижен.Баща ми е дошъл в Сеул за бога,но защо толкова иска да снана лекар.Това изобщо не е за мен.Сега бях изпаднал в мисли за бъдещото.Какво щеше да стана ако баша ми дойдеше тук.Ами ако наговори ужасни неща на Джимин или го нарани по някакъв начин.Беше ли способел на такава жестокос.Ако Джимин пострада зареди мен просто не знам какво ще правя.Та аз обожавам това момче.Не може да позвалю и косам да падне от главата му.Исках да останем за винаги така в прегрътка.Имах нужда да е до мен сега.Спрях алармата.Нямаше днес да ходим на училище.Исках да оделя целияде на прегътки и миливки.Съвсем вимателно го оставих на леглото,а той нямаше идикация,че ще се събуди кой знае колко скоро.Слязох доли и се залувих с приготвянето на закуска.Направих два доста и само ги постсвих в машината.Исках да са топли за закуската.Нарязах домати и сирене.И раьбърках 3 яйца в една панипка после щях да ги.Забъркам в тигана.Дложих чинии и налях напитки.След което се качих горе,Влязох внимателно в спалнята.И пак го наместих в ръцете си...
Гледна точка на Джимин:
Бавно отворих очи.Бях в топлата прегрътка на хьонга ми.Започнах да се умилквам в гърдите му.В главата ми изкочи един въпрос колко е часа?Погледнах към нощното шкавче и видях часовника.Часа беше 10:30!!Бяхме се успали за училище и то много!
-Хьонг,бързо ставай!Закъсня ли сме за училище!-извиках и подскочих.
-Не коте,не закъсняваме защото нокъде няма да ходим!-каза бързо и ясно той.
-Как така?-попитах объркано.
-Хайде ден да си устанем в къщи.Да се гушкаме.Да сме заедно.-каза сладко той.Мойте очи светнах.Цял ден да съм с моя хьонг.
-Хьонг,ОБИЧАМ ТЕ!-извиках и се качих отгоре му.Започнах да се умулквам и да се галя в него.
-И аз теб обичам котенце!-каза той и сля исните ми като ни преобъна така,че той да е отгоре.Набута езика си в устста ми и го слете с моя в битка за надмощие.Разбира се за пореден път той побещаваше.Оделихме се и той се премести на врата ми като засмука кожата ми страстно и я облизваше.Одели се от врата ми и на лицето му се появи самодоволна усмивка.Беше ставил голямо лилаво петно на врата ми.Той ме дихна на ръце и ме поведе извън стаята.-Хайде да хапнем коте!-закусихме и се преместихме на дивана завити с пухкато одяло,подпрях глава на гърдите му.Той пусна телевизора и загали косата ми.Това беше слабато ми място.Но все пак осещах,че нещо не е наред..
------------------------------------------------------
Сори за грешките❤.
YOU ARE READING
Maybe I fall in love ||Yoonmin|| Texting
Short StoryДжимин е обикновено момче на 17 години,което е тормозено от сълчениците си.Родителито му не му объщат внимани и мислят,че парите са любов.Той е балетис и обича да пее.Срамежлив е,но кагато е онлайн е смел,сваляч. Юнги е на 18 години.Капита на баскет...
