𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

83

-Нямаш сестри, нали Техьонг?

-Не, сър.

-И майка ти е починала преди години, доколкото знам.

-Да, сър.

Очите на Джънгхо се изпълника с нещо като подобие на състрадание.

-Винаги съм смятал, че животът се е отнсъл несправедливо към теб. Чичо ти, макар и лишен от всякакво чувство за хумор, бе добър човек, но леля ти... Жал ми е за всяко момче, израснало под нения надзор.

-Избягвах я, доколкото мога.- сподели Те,

-Да знам.- отвърна Джънгхо суховато. -Гостуването ти беше незабравимо.

Ушите на Те пламнаха.

-Сигурно...Поднасям искрените си извинения за тогава.

-Не, не.- Джънгхо махна с ръка, за да го спре. -Знех точно какво става. Джимин те смяташе за най-великото момче наоколо и след два дни разбрах защо. Момче без родители и без истински дом, което не се спираше пред никое приключение и не се страхуваше от упреците на хората.- замълча, а за момент погледът му стана по-строг. -Надявам се, че си загърбил повечето от онези неща.

-Никога няма да поставя Джънгкук в опасност.- заяви Те бързо. -Никога.

-Ще бъде много по-лошо, ако го отегчаваш. На него му трябва занимание. Трябва му също привързаност, уважение и внимание и по нещо ново понякога, но преди всичко му трябва нещо важно което да запълва живота му.

-Значи да му намеря нещо, което да прави ли?

-И през ум да не ти минава да му казваш какво да прави! Не. Трябва да му дадеш известна свобода сам да реши какво да прави. Но те съветвам, да не изричаш често думите "забранявам" и "не разрешавам". Кук има желязна воля и тежко и горко на този, който мисли, че ще пречупи тази воля.

-Благодаря за предупреждението.- отвърна Те, а под нос добави. -Да бяхте ми казали по-рано.

Очите на Джънгхо блеснаха.

-Вече си се сблъскал с тази му страна, така ли? Е, моят Кук е умно момче, находчив и решителен. Но има добро и любещо сърце и, ако ти го е дал, няма какво да кажа. Нали ти споменах, че никой не отказва на Кук.

-Значи имаме споразумение?

-Да.- Джънгхо протегна ръка и Те я сграбчи. -Ще кажа на адвоката си да се обади на твоя и да съставят брачен договор.

-Чудесно!- той се ухили, а сърцето му биеше радостно. -Ще се разберем за всичко,убеден съм.

-Възнамерявам изцяло да се възползвам от теб, момче. Не така исках да видя синът си омъжен.

-Опитайте.- Те се усмихна.

Едната вежда на Джънгхо се стрелна нагоре и усмивката на Те изчезна.

-Много съжалявам, ако моите действия са причинили някакво неудобство на семейството ви.

-Което скоро ще бъде и твое.- напомни му той.

Беше мислил по въпроса. Не беше възможно майката на Кук, дори когато е най-строга, да бъде по-лоша от лелята на Те. Хранеше големи надежди родителите на Джънгкук да омекнат към него, след като се докаже като добър съпруг.

-Да, сър.

Джънгхо се засмя.

-Не ме карай да съжалявам.

-Ясно. Напълно ви разбрах.

-Чудесно. Направи детето ми щастливо.- потупа Техьонг по рамото и най-после се усмихна сърдечно.

-Да, сър.

-Джънгкук спомена за куп новости в къщата ти. Ще ми я покажеш ли?

За втори път Те премигна изненадано.

-Искате да видите къщата?

-Естествено.- изправи се. -Очаквах разговорът ни да приключи така. Откакто Кук се разприказва за тоалетни, бани и асансьори за въглища, разбрах, че те одобрява и е въпрос на време да се състои сегашната ни среща.- наклони глава на една страна. -Доколкото разбрах си се допитвал до него за цвета на стените и килимите.

-Има отличен вкус.- призна Те тихо.

-Като майка си навремето.- погледна часовникът си. -Да вървим, млади човече. Докато мине сватбата това, предполагам, ще бъде най-спокойното утро и за двама ни.