𝚂𝚌𝚊𝚗𝚍𝚊𝚕𝚒𝚘𝚞𝚜 𝚕𝚘𝚟𝚎 || 𝙹.𝙹𝙺 + 𝙺.𝚃𝙷

2

Въргаляха се напред-назад явно всеки решил да убие другия, докато кракът на единия не се заклещи в стол и не го събори на пода.

-Джимин...- опита се да го вразуми Кук. Двете момчета очевидно не го чуха. -Джимин.- викан той по силно. -Татко идва!

Това привлече вниманието на брат му.

-Какво?!

-Някой идва-повтори той надвесен над ръба на леглото за да може да ги вижда.
-Най-вероятно е татко.

Почти винаги идваше баща му, когато той ставаше от леглото нощем и правеше бели. Брат му изведнъж придоби гузен вид. Обърна се, за да погледне приятеля си, но му беше трудно, защото момчето го държеше здраво през врата.

-Къде да се скрием?- поинтересува се отново момчето. И той, и Джимин скочиха на крака, напълно забравили за сбиването си, и сега съвсем приличаха на паникьосаните дванайсет годишни момчета каквито бяха.

-Защо да ти казвам?- попита той. -Дори не те познавам. Ще ме вкарате в голяма беля, ако ви помогна, а вече ме оставиха без вечеря, за което си виновен ти Джимин...

-Забрави за това Кук - прекъсна го Джимин. -Помогни ни този път и се кълна, че ще съм ти задължен завинаги.

-Хммм...

Той скръсти ръце. Днес всички му казваха какво да прави. Освен това беше напълно наясно, че "завинаги" за Джимин означава по-малко от денонощие.

-Опитайте под леглото. И пазете тишина.

Те веднага се напъхаха там. В следващия момент вратата се отвори.

-Джънгкук? - По халат и старите си чехли баща му надникна в спалнята. -Добре ли си?

-Да татко - прошепна той. -Извинявай. Не исках да ви събудя...

Той влезе в стаята.

-Ти защо си буден?

Видя падналия стол и се намръщи. Кук скочи от леглото и се опита да го изправи.

-Съжалявам татко. Бутнах го. Не можах да заспя и се въртях...

Баща му изправи стола. Взе Джънгкук в прегръдките си, върна го в леглото и грижовно го зави.

-Защо не можеш да заспиш?

-Малко съм гладен. - каза той тихо.

След като Джимин и приятелят му го бяха събудили и го бяха подсетили за пропуснатата вечеря определено се чувстваше така. Баща му се усмихна.

-Сигурно, но не е хубаво да ядеш сега. С пълен стомах ще сънуваш кошмари.

-Знам- въздъхна Кук.

-Опитай се да заспиш. Утре ще се насладиш на вкусна и обилна закуска. Съгласен ли си?

-Да татко.

-Лека нощ Кук.

-Лека нощ татко.

Помилва го по главата и си тръгна, затваряйки тихо вратата след себе си. Той изчака стъпките му да заглъхнат и се наведе от леглото.

-Сега си тръгвайте, Джимин!

Брат му изпълзя изпод леглото. На лицето му грееше широка усмивка.

-Ти си ангел Кук. -заяви той разпалено. -Това е Ким Техьонг, впрочем. Мой съученик.

Момчето също се изправи. Беше по-висок от Джимин и малко по-слаб. Поклони се недодялано и Джънгкук се изхили.

-Ким Техьонг на твоите услуги, господине.

-Защо се криете? -попита ги той. -И защо бродите из къщата посред нощ?

Джимин го погледна смутено.

-Заради облог...

-Кой го спечели? -поинтересува се той.

За първи път Техьонг се усмихна. Очите му засияха.

-Аз. -заяви той доста гордо.

-Измами ме. -Джимин се намръщи. -Иначе нямаше начин да успееш.

Усмивката на Техьонг стана предизвикателна.

-Докажи го!

Джимин промърмори нещо, но повече не спомена нищо за измама.

-За какво беше облога?- продължи да разпитва Кук, за да не мисли за къркорещия си стомах.

Джънгкук вдигна розата, малко пострадала от борбата и притискането към пода под леглото.

-Взех цвете.

-Откъде? Защо? Глупаво е да се обзалагаш, че ще вземеш роза. За какво е?

-За нищо. -изръмжа Джимин. -Да вървим Те.

Отиде на пръсти до вратата, отвори я и внимателно огледа коридора.
Техьонг хвърли поглед към Джимин после към Кук.

-За теб е - заяви той шепнешком и му я подаде. -Задето ни спести боя.

Той я прие с известно удоволствие, но долови, че това не е всичко.

-Защо се обзаложихте? - настоя той, но Техьонг вече бе застанал до Джимин на вратата. Техьонг му благодари още веднъж и след секунди двамата са измъкнаха.
Джънгкук остави розата до възглавницата си и се отпусна с въздишка. Стомахът му отново изкъркори силно. Цветето беше нещо хубаво, но ако наистина искаха да му се отблагодарят, трябваше да му донесат поне курабийка.